-Хубаво ще е да стоиш мирно и послушно или в противен случай Чонгкук съвсем случайно ще разбере за това, че ти се ровиш в нещата му без той да знае!
Тук Техьонг бе хванат на тясно и си нямаше и бегла представа какво да прави в този момент.
-Копеле! - само изсъска пред погледа на другото момче, а зеленокосия в отговор просто му се изсмя в лицето.
Юнги хвана тениската, която бе единственото нещо, с което Техьонг бе облечен и я разкъса.
Мин хвана ръцете на Техьонг като ги заключи на рамката на леглото със своята една ръка, така че да не може да се съпротивлява толкова много.
След като Техьонг вече бе под оковите на Юнги, Мин започна да обхожда нежното му, бяло като сняг, тяло. Оставяше целувки по врата, ключиците му, преминавайки към гърдите му и надолу към корема му.
Техьонг се гърчеше под него и единственото, което изпитваше в момента бе погнуса от това, което другото момче му причиняваше и щеше да направи.
-Чонгкук! - викна русокосия.
-Няма да те чуе! Може би, защото... - Юнги се направи на замислен - Защото го няма! Сега той не е тук и ти ще си само мой, ясно?!
-Не! Не към твой и никога няма да бъда, защото ти не си Чонгкуки, няма и да бъдеш! - Техьонг изплю и без да очаква получи силно стискане по слабините, от което извика от болка.
Юнги отново долети устните си до тези на Техьонг, опитвайки се да вкара езика си.
-Чонгкук, къде си мамка му?! - викаше Ким по средата на целувката, но с всеки вик Юнги започваше да го стиска все по-силно и по-силно там долу.
Мин започна бавно да разкопчана колана си, а Техьонг се чудеше какво да направи, че да се измъкне от силната хватка на другото момче.
Не искаше да бъде изнасилен. Не искаше първият му път да бъде с човек, от когото се отвращава. Беше го страх, паника бе обзела тялото му и той не знаеше какво да прави. Не бе достатъчно физически силен, че да успее да се пребори с Юнги.
Надяваше се на чудо, на магия, на нещо, което да го спаси от това мъчение да бъде изнасилен.
-Чонгкук! - викна Техьонг колкото му глас държеше.
-Кога ще престанеш да повтаряш неговото име? А?! - Юнги хвана устата му и Техьонг, гледайки в очите му виждаше злобата и ревността, която бликаше от тях - Какво харесваш толкова в него? М? Какво?
-Всичко! Харесвам всичко! - Техьонг се озъби, което бе голяма грешка от негова страна и заради това получи шамар.
Шамар, от който истински го заболя и вече сълзите личаха в очите му.
-Колко жалко! - възкликна подигравателно Мин - Но ти си прекалено наивен, за да разбереш, че той те лъже! Никога не те е харесвал и няма да те харес...
-Лъжеш! - викна Техьонг, вече губейки контрол над гласа си.
-Че защо ми е да те лъжа?! - засмя се Мин - Какви надежди храниш за един убиец?
_____
oioioioio
taehyungi e zagazil
i az ig
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
