Death Wish || taekook

六

Техьонг се събуди по някое време. Не знаеше колко часа беше, но завари Чонгкук спящ на фотьойла. Загледа се в отпуснатите черти по лицето му.

-Толкова миловдино изглежда докато спи, а само какви ги върши щом е буден... - прошепва си тихо Те.

Тялото на тъмнокосия се беше отпуснало на меката мебел и си почиваше в пълно спокойствие.

Техьонг погледна към веригите на ръцете си и се опита да се отърве от тях, тъй като китките му вече го боляха от прекаленото стискане.

-Не ти ли казах вече, че няма да се измъкнеш от тук толкова лесно?! - каза Кук в съня си със съсухрен глас.

Това бях последните думи на Чон и след това той отново се отнесе в страната на сънищата. Техьонг го позяпа за известно време и след това и той върна към съня си.

***

Светлокосият отвори очите си и се огледа. Забеляза, че фотьойла, на който Чон бе лежал, сега бе празен. Затърси фигурата на момчето из помещението, но след като не намери Чон, осъзна че бе сам.

-Чонгкук! - Техьонг се провикна и очакваше да чуе отговор, но единствено чу обратно гласа си в ехо, заради тихото помещение.

След като се увери, че бе сам, той не остана особено доволен, защото лесно се отегчаваше. Трябваше му компания, макар и тази на убиец.

От друга страна се досети, че сега имаше по-голямата възможност да се опита да се освободи от тези окови. Започна да ги дърпа от силно по-силно, но единственото нещо, което постигане по този начин беше това да нарани китките си още повече.

Едва ли щеше да се освободи преди Чонгкук да бе решил доброволно да го пусне, а дали това щеше да се случи въобще?!

След известно време чу шум и предположи, че това е отключването на врата. Оттам се показа Чонгкук от глава до пети облечен в черно. Виждаха се само очите му и тънките му пръсти.

-Буден си! - възкликва Кук, оставяйки торба на масата.

-Да. Събудих се преди малко. - отвърна Ким - Ти къде беше?

-Отидох да купя храна. Не бях гладен, но предположих, че ти може да си.

-Какво ти пука въобще? Вие, убийците, нямате чувства и не се интересувате от тези на останалите!

-Да разбирам, че не си гладен?! - Чон го погледна въпросително, повдигайки едната си вежда.

-Не, не, гладен съм! - Техьонг се изправи до седнало положение и загледа към плика с храната.

§§§