Death Wish || taekook

十二

-Какво направи току-що? - Техьонг попита леко задъхан, още залян от екстаза, преживян преди секунди.

-Не зная! - той се изправи и обърна гръб на Техьонг, бършейки устните си, така премахвайки слюнката на другото момче от себе си - Стана случайно!

-Чонгкук, това не беше просто целувка! И двамата го знаем!

Чонгкук се замисли. Отначало трябваше да бъде просто моментна целувка, с която да накара другото момче да затвори бъбривата си уста.

Но неусетно маската на безразличие, която Чон често добиваше пред останалите, падна и той без да ще се хвърли в ръцете на чувствата си.

А той имаше ли въобще такива?

-Чонгкук, ще ми отговориш ли или? - Техьонг все толкова умело се взираше в гърба му, очаквайки отговора му.

Техьонг измъкна другото момче от мъчителните му мисли, за случката преди малко и Чон отвърна вяло с едно безчувствено:

-Беше грешка! Забрави го...

-Но...

-Без но, Техьонг! - Кук се обърна и сякаш прониза русокосия с черните си очи - Просто забрави за тази целувка, по простата причина, че никога повече няма да се повтори!

-Чонгкук, аз... - той се опита да каже нещо, но отново бе прекъснат от Кук преди да бе довършил.

-ТЕХЬОНГ! - извика Чон с мощния си глас, който проехтя в стаята.

След това той се върна при оръжията си и се захвана с тях, правейки се, че нищо не се бе случило, но вътрешно имаше чувството, че щеше да експлодира от всичките емоции, които напираха да излязат навън.

След толкова години на болка и агония той не бе изпитал дори най-малка проява на чувства в себе си, затова и сега му беше повече от трудно да ги владее.

След последните думи на Чонгкук, Техьонг се пречупи и замълча, защото бе излишно да казва каквото и да е. Не заплака поради факта, че се чувстваше празен отвътре. Сякаш нещо в него пропадна и той усети едното голямо нищо в себе си.

Защо ли въобще си бе въобразил, че един убиец може да изпита чувства най-малко пък към него?

Отнесе погледа си настрани, след което преглътна тежко и звучно. Легна на мекия матрак и се отпусна в опит да заспи, но уви нямаше шанс да го хване съня щом Чонгкук бе обвзел мислите му.

И двамата имаха острата нужда да говорят за случилото се, но нито един не се престраши да каже повече и дума за това.

Дали от страх или просто неприазъм към емоциите, те не пожелаха да говорят за това.

______

ponedelnik e

updateche

______

§§§