Death Wish || taekook

八十一

-А какво прави моето момче? Как прекарва своите дни? Грижи ли си за себе си както ми обеща?

-Ами - Техьонг сведе глава, спомняйки си как бе прекарал последните си няколко дни.

-Техьонг, погледни ме в очите и ми кажи какво се е случило! - Чонгкук му каза със заповеднически тон през слушалката, но загрижеността можеше да бъде доловена от гласа му - Техьонг, чуваш ли ме? Не ме притеснявай, а ми кажи какво те тревожи! - Техьонг най-после вдигна глава, а Чонгкук прочете болката изписана на лицето на Ким.

-Родителите ми! - Техьонг каза простичко - Те... те не одобряват идеята за нас! Щом разбраха започнаха да си измислят всевъзможни варианти какво си правил с мен, че да те харесам, че да... да харесам убиец. И нещо повече, дори ме заведоха на психолог, в който им беше надеждата да ме откаже от теб. Но всъщност се оказа доста разбрана жена и мисля, че е на моя страна. - Ким проговори, а Кук слушаше всичко, попивайки всичко казано.

-ТеТе, аз... аз смятам, че твоите малко или много имат право в това, в което се опитват да те убедят! - каза чернокосия след кратка тишина, в която обмисли думите на блондина - Все пак те са хората, които най-добре знаят кое е хубаво за теб и кое не! А аз със сигурност не съм в списъка им с допуснатите. - отговори с тъжна нотка в гласа си Чонгкук. 

-От кога си на тяхна страна, Чонгкуки?! - Техьонг смръщи вежди - Толкова лесно ли би се отказал от мен и би ме пуснал просто така?

-Няма да водя този разговор с теб отново! Казвал съм ти много пъти, че аз никога няма да се откажа от теб, но това не бива да бъде твой принцип. Защото преди всичко добро, което си видял в мен, аз си оставам убиец и престъпник, Техьонги! А аз не искам да бъдеш с лош човек като мен!

-Ти не си лош, ти си просто наранен, защо не желаеш да го приемеш?! Просто животът никога не ти е показал добрата си страна и това как да бъдеш добър, затова и ти не си знаел как да постъпваш, Чонгкуки! - Техьонг въздъхна - Във всяко зло се крие по малко добро, както във всяко добро се крие по малко зло.

-Благодаря ти за милите, ТеТе! Но никой освен теб не вярва, че мога да бъда добър. Дори аз самия знам, че във вените ми тече злото и това винаги ще е така! 

-Кук! - повика го Техьонг - Ти искаш ли да бъдеш добър?

-Повече от всичко, Те! Но... 

-Тогава се бори, не за чуждото мнение, а своето собствено такова първо! Повярвай, че доброто се крие някъде дълбоко в теб. - Техьонг заговори, а Кук въздъхна.

-Какво смяташ да правиш с родителите си? Те са непреклонни за нас и съм сигурен в това... - Чонгкук погледна към Техьонг, очаквайки неговия отговор - Ако има нас... - каза по-тихо той, надявайки се русокосия да не го бе чул.

-Ти не се безпокой за това! - Техьонг му кимна - Аз ще се погрижа те да променят мнението си за теб, а дори това да не се случи техните хиляди опити да ме разубедят от идеята да бъда с теб, няма да сработят! - усмихна се Ким, като това накара и Чонгкук да направи същото. 

-Липсваш ми, Ким Техьонг! - Чон сложи ръката си на стъклото.

-Ти на мен повече, Чон Чонгкук! -Техьонг постави своята ръка от другата страна на стъклото, гледайки все толкова жадно към очите на момчето срещу него.

-Времето ви изтече! - каза един от караулите.