Death Wish || taekook

六十六

-Джун, мога ли да те попитам нещо? - Чонгкук и Намджун отново намираха спокойствието, разхождайки се в двора на затвора.

-Ризбира се! Питай.

-Забелязах, че баща ми се държи надменно не само с мен, но и към останалите. Въпросът ми е какво кара затворниците да изпитват такова страхопочитание към него? Да не би да ги заплашва? - Кук попита.

-Историята с него е много дълга.

-Както виждаш за никъде не бързам. Ще остана още доста дълго в този затвор, така че... слушам те!

-Хубаво тогава! - Джун започна - С по-голямата част от затворниците споделяме тази килия още преди Чонгхуан да се появи. Всичко беше наред, всички бяхме задружни, колкото и странно да звучи бяхме като братя по съдба до преди 7 години, когато баща ти се появи и развали мира в килията. Повечето от затворниците знаеха какво е правил и на какво бе способен и затова сведоха глава пред него. Други пък с времето бях научени по лошия начин, че ако не спазват неговите правила няма да доживеят да се радват на хубав живот след като излязат от затвора. - Джун бе прекъснат от Чонгкук:

-Ами ти? Видях, че не си част отнеговите протежета и не му позволяваш да те командва? Или грешно съм разбрал?

-Не си разбрал грешно. От дъното на душата си мразя този човек и въобще не се страхувам от него. Колкото е престъпник той, толкова съм и аз! - Намджун отбеляза - Първите няколко години не смеех да му обърна дума и както всички се подчинявах и изпълнявах всичко, което той кажеше.

Намджун въздъхна припомняйки си дните, в които бе наивен и подчинен на човек като Чонгхуан.

-Но дойде момент, в който ми писна и чашата ми преля и това беше, когато баща ти беше казал на Джимин, че ако не преспи с него щял да го довърши буквално, а след това щял да вземе това, което искал... извратеняк! - Джун се ядоса, сякаш само, спомняйки си за нелепата ситуация, която се беше разиграла преди около година-две - Застъпих се за Джимин, защото Чонгхуан нямаше право за го докосва, нямаше право да докосва никого и да изкарва своите сексуални нужди на някой от нас!

-Ах, това копеле! Не се е променило! - Кук изпука врата си и стисна силно зъби от яд.

-Оттогава не му позволявам да контролира да ме контролира и сигурно си забелязал, че това въобще не му се нрави.

-Вече сме двама! - Чон отбеляза и двамата продължиха да се разхождат - Ще му покажа, че вече не съм малкия и страхлив Чонгкук... ще се срещне с другата ми страна, която най-малко е очаквал... ще се срещне с чудовището, в което той ме превърна! - Кук гледаше напред, а в себе си таеше омраза за целия свят, насъбрала се от времената на тежка агония и изцеление в миналото му.

Този омраза щеше да се изсипе накуп върху човека, който мразеше с цялото си сърце, а това бе именно неговия баща.

_____

sujalqvam che kachvam tolkova kusno

no shi*bani*a  wattpad mi ziti glavata 2 puti
_____