Death Wish || taekook

Епилог

*година по-късно*

Техьонг и Чонгкук се разхождаха  късната и прохладна вечер на 26 януари. Държаха ръцете си здраво преплетени една в друга и се наслаждаваха на приятна компания на другия. Вървяха по крайбрежието на морето и се радваха, че вече имаха щастието, за което винаги бяха мечтали и искали толкова силно.

-Техьонги... - Чонгкук повика по-малкото момче - Чак сега се замислям и си давам сметка, че не съжалявам за нищо от това, което ни се случи, за нищо от това, което преживяхме. - възкликна Чон, галейки хванатата ръка на Ким със своя палец - Давам си сметка как промени живота ми за толкова кратък период от време. Ти си човекът, от който научих най-много в този живот! Отоври ми очите за толкова много неща и ми показа, че доброто съществува! Научи ме какво е истиска любов, Техьонги, за което съм ти безкрайно благодарен! - чернокосия се усихна.

Брюнетът се обърна и хвана лицето на другото момче в ръцете си, докато усмивката не напускаше лицето му.

-Това е много мило, Чонгкуки! - Ким го прегърна, обвивайки ръцете си около врата му.

Скоро Техьонг се отдели от прегръдката им само, за да срещне погледите им. Бяха на сантиметри един от друг и челата им се допряха. Техьонг скъси оставащото разстояние помежду им и сля устните им във вълшебна целувка.

Целувка, изпълнена с любов и страст, целувка, изразяваща всичките чувства, които имаха един към друг, целувка без задръжки и такава, която ги караше да искат още и още. Изпиваха взаимно животът от устните си, а езиците им се движеха в божествен ритъм. Сърцата им биеха като луди, а душите им бяха ненаситни една за друга.

Отделиха се за глътка въздух, но веднага след това отново намериха път един към друг. Държаха тръпнещите си тела не по-далеч отколкото държаха и горящите си устни. Моментът за тях бе незабравим. Насладата, доволството и желанието за още кипеше във вените им.

-Техьонг! - Чонгкук бе първия, който се отдели, поглеждайки в очите на приятеля си - За времето, което прекарахме заедно се убедих в едно и то е, че ти си човекът, с когото бих желал да прекарам живота си. - Чон падна на един крак, изваждайки малка червена кутийка от джоба на якето си - Ще ме удостоиш ли с честта да станеш мой съпруг?

КРАЙ

Това беше драги читатели! 

И тази история намери своя щастлив край.

Очаквайте и последния Q&A, благодарности и поука от историята.