二十八

754 70 7
                                    

-Смятам, че пожарния изход е най-доброто място, през което можем да проникнем в банката. - вече втори час Кук и Мин обсъждаха и обменяха идеите си откъде да разбият сеулската държавна банка.

-Защо не през задния вход? - Юн го пита.

-Може би, защото някои вече са се опитвали! - Чонгкук посочи себе си и продължи да обикаля из стаята.

-Но знаеш, че едно е да работиш сам, а съвсем друго е работата в екип!

-И все пак пожарния изход си остава най-добрият вариант! - Чон скръсти ръце пред гърдите си - Заеми се с това да сринеш системата на банката, така че камерите и сейфовете да не ни губят излишно време, ти си по тези кибер простотии.

-Ами ти?

-Какво аз?

-Ти как ще участваш в цялата тази работа? - Юн се намръщи, усещайки как Кук му бе възложил прекалено много работа и не би оставил нищо за себе си - Какво ще правиш ти?

-Нищо, ще си почивам! -  Чон се опъна господарски на леглото на момчето с ментовата коса, затваряйки очите си, залепил самодоволна усмивка върху лицето си.

Но това не се хареса особено на другото момче, затова се размърда и удари Кук в корема, изкарвайки го от съвършената му мечта.

-Човече, кротко! Не стига, че ще работиш с мен където печалбата ти е гарантирана пък сега и претенции!

-Кук, договорихме се нещо! - Мин видно си ядоса - Всичко това... - огледа с поглед помещението, имайки предвид имението - за минимални усилия от твоя страна!

-Разбира се, че ще помогна! Но съм оставил най-интересното част за себе си. - отговори му чернокосия като събуди любопитството на другото момче - Ще си поиграя малко с калпавата им охрана! - той потърка двете си ръце една в друга, скроявайки поредния план.

-Бих попитал за подробности, но знам, че каквото и да направиш няма да е грешно! - Мин каза - А и без това съм зарит от работа. Нападаме други ден вечер, а аз все още не съм започнал да разбивам системата им.

- Не бързай, а си свърши работата качествено и гледай да не оставяш следи от адреси, защото вече не рискуваш само своето залавяне! - Чонгкук го предупреди.

-Шегуваш ли се с мен или... - Юнги подвижна иронично лявата си вежда -Сега ако нямаш какво друго да казваш най-любезно ще ти замоля да се разкараш, друже, за да завърша своята част от плана.

-Всъщност има нещо! - Кук вдигна пръста си във въздуха - Трябва да се сдобия със сълзотворен газ и хлороформ! (малко лирическо отклонение: хлороформът е вещество, което при контакт с човека го кара да губи съзнание на момента; случва си при вдишване; край на лирическото отклонение)

-Имаш ги! - Юнги каза - Сега върви в своята ст...

Мин не успя да довърши, защото от отсрещната стая, стаята, в която спеше Техьонг, се чуха стенания и викове по адрес на Чонгкук, който на свой ред веднага си затича към стаята, откъдето идваха воплите.

- Чонгкук не ме оставяй! - викаше отново и отново заспалото момче, което за пореден път преживяваше фалшивата реалност в сънищата си.

_____

zdraveite

az iskam samo da izkaja bolkata si che se zapunah na 102 glava

zashtoto dobrata priyatelka muzata izbyaga

az tujna

_____



Death Wish || taekookWhere stories live. Discover now