Death Wish || taekook

一百十

След като затворинците се отърсиха от случката бе ред на това да се захванат с това да почистят килията. Всеки имаше различна работа.

Юнги почистваше кръвта от земята, когато звук на плач привлече негвото внимание. Вдигна главата си и се огледа. Джимин липсваше.

Зеленокосия се изправи и остави парцала, с който бършеше и се запъти към кухнята, именно откъдето идваше плача. Влизайки, забеляза малкото момче, което се бе свило в ъгъла на помещението, гушнало краката си плачейки. За Юн това бе достатъчно, за да отиде до Пак, клякайки пред него.

-Джимин? - той каза, като се опита да намери път към лицето му - Какво се случва? Защо плачеш? 

Мин повдигна глава и зачервените му и подпухнали от плач очи се срещнаха с притеснените такива на другото момче.

-Добре ли си? 

-Аз... аз... не! - Джимин едва успя да каже.

-Защо... кажи ми какво не е наред!

Юнги изглеждаше видимо притеснен, въпреки че това бе твърде нетипично за човек като него. 

-Хайде, Чими, кажи ми какво те мъчи! - подкани го зеленокосия.

-Аз съм... аз съм вин... - той се задави в плача си - Аз съм виновен! - набързо каза той.

-Какво говориш?! - учуди се Мин, а по-малкото момче отново заплака - Това не е вярно! - каза Юнги и избърса сълзите му.

-Но... но ако не бях взимал цялото токбоки и бях отсавил на господин Чон, нямаше да се стигне до там! - отбеляза Джимин.

-Вината е единствено и само на онзи изрод Чон! - Юнги пое по-малкото момче в прегръдките си, потупвайки го по гърба, по този начин успокоявайки го.

-Той... той ще ме убие след като се върне обратно в килията. - заекваше изплашен Чим.

-Не се безпокой за това, Джимини! Аз и Чонгкук ще се погрижим да не ти стори нищо! В последствие, когато Намджун се възстанови и той ще застане на наша страна! - Мин се отдели от другото момче само, за да го погледне в очите.

Очите на по-малкия бяха пълни с надежда. Надежда за това, че най-после можеше да се чувства спокоен, а не под оковите на някой друг. Надеждата му бе в Юнги, Джун и Чонгкук. Те бяха единствените, които имаха силата да го освободят от адът, в който живееше толкова дълги години.

-Обещаваш ли? - малкото момче попита за потвърждение, защото му се струваше нереално.

Юнги просто кимна в отговор и се усмихна срещу светлокосото момче, като така предизвика и неговата усмивка.

-Аз... благодаря ти, Юнги! - Джимин се хвърли в прегръдките на по-големия, а зеленокосия с удоволствие пое малкото му тяло в ръцете си.

_____

yoonmin???

_____