Death Wish || taekook

<съобщение>

здравейте на всички!

отначало бях решила да кача това съобщение на стената си, но прецених, че ще бъде твърде дълго и затова ще е тук.

знам, че много от вас няма да видат това съобщение или дори да го видят ще има се стори твърде дълго, за да го прочетат (или защото не е следващата глава), но разчитам на малкото от вас, които ще отделят минута от времето си...

в моя профил никога не е имало песимизъм, сълзи или страх, но бих искала да кажа, че веселият човек зад екрана понякога има своите тежки моменти. и този е един от тях...

нуждая се от съвет, от чуждо мнение, пък ако искате наречете го зов за помощ!

пред мен се откри една страхотна възможност да реализирам мечтите си и развия себе си в положителна посока.

получих покана от академия за таланти да участвам в следващия им летен лагер като част от певческия и танцувалния им състав.

пеенето (и танците донякъде) винаги са били моята голяма страст и за нищо на света не бих се отказала от това каквото и да ми коства. пея и излизам на сцени откакто се помня, но...

но сега след като получих тази покана нещо в мен се пречупи и ми каза, че това не е моето място, че не съм достатъчно добра за там (не прося съжаление, а казвам това, което чувствам), че на мое място могат да отидат деца, който вибрират на същата честота с останалите и ще изживеят едно страхотно преживяване, което ще се запечати в съзнанието им за цял живот.

дълбоко в себе си знам, че е редно да отида не само, защото ако не отида ще разочаровам вокалната си педагожка и още куп хора, приятели, а защото знам, че искрата в мен не е угаснала напълно, но...

но, забелязвайки колебанието и страха в себе си, това ме кара да се обърна назад и да се върна...

аз съм човек, който рядко обича да излиза от комфортната си зона и да предизвиква себе си по подобни начини,

но също така съм и човек, който лесно се пречупва и губи своето желание, а провал на нещо любимо за мен като пеенето би означавало краят на цялото това пътешествие (не само на екскурзията).

за много от вас това би звучало като шанс човек да сбъдне мечтата си, сякаш късмета му се е усмихнал, като...

но се страхувам...

страхувам се, че няма да успея и провалът е единственото нещо, което замъглява съзнанието ми на моменти и изглежда толкова трудно да погледнеш нещата от хубавата страна, колкото и да опитваш.

понякога поне за момент съм искала да погледна през очите на хората, които вярват в мен и се гордеят, за да мога да се почувствам по-добре.

от доста дълго време посещавам психолог, заради социалната си тревожност, паник атаки и още куп работи, които е безмислено да изреждам, но за толкова много терапии така и не успях да си стъпя на краката и да се почувствам уверена, сигурна и като човек, който вярва във възможностите си...

бих искала от вас да ме посъветвате какво да правя в тази ситуация?

дали е добре да отида и да разбера дали това е моето място или...

или да не насилвам себе си, за да не съжалявам за бъдещи последствия...

съжалявам, че стигнах до там, че да моля интернет приятелите си за помощ, но в такъв момент усетих, че това е единственото нещо, което ми беше останало...

ако си стигнал до тук и все още четеш това съм ти благодарна, за това, че ми отдели малко от времето си.

благодарна съм и на онези, които ще оставят коментар без значение какъв би бил той...

благодаря

???