Death Wish || taekook

五十七

Полицията отвеждаше Кук в следствената служба, където щеше да остане 72 часа. През следващите 3 дни той щеше да остане там и щеше да разговаря с прокурора, който щеше да води неговото дело и щеше да му бъде назначен служебен адвокат, който да го защитава доколкото беше възможно.

Чон не се надяваше на нищо. Вече знаеше своето бъдеще, което не се състоеше от нищо, което човек би желал, но това беше наказанието за всичките му грешки.

След като го захвърлиха в стаята за разпит, той остана за миг насаме с мислите си, които на моменти имаха силата да съсипят психиката му. Идеше му да заплаче, но нямаше капка сила в себе си, с която да изплаче мъките си. Света му се срина и за секунди изгуби всичко, което някога бе имал. Загуби и себе си покарай всичко друго.

В стаята пристъпи прокурора, който се настани от отсрещната страна на бюрото. Камерата в ъгъла на стаята записваше всяка негова дума и действие, както и прокурора.

Чонгкук нямаше намерението да се оправдава или да се извинява за грешките си, а просто щеше да направи самопризнание през прокуратурата, с което си самопризнание не очакваше да смекчи присъдата си.

-Аз съм Сангхун и ще водя вашето дело! Моля да се представите!

-Чон Чонгкук! - каза простичко Кук.

-За краткото време, което имах успях да се запозная горе долу с вашия не кратък обвинителен акт. Обвинен сте в много кражби, обири и убийства! - прокурорът отново разгледа листовете хартия, на които пишете за множеството извършени от Чонгкук провинения - Извършили сте редица престъпления отвъд закона! Признавате или отричате? - прокурорът попита и вдигна главата си, поглеждайки право в очите на Чон.

-Признавам! - каза без да мисли дълго - Признавам, че всички злодеяния, които съм извършил са по моя вина и ничия друга.

-Бил ли сте под влиянието на нечие мнение или команда докато сте извършвали престъпленията?

-Не! - отговори твърдо Чон.

-Бил ли сте под влиянието на наркотични вещества или алкохол докато сте извършвали някое от престъпленията? - продължи с въпросите Сангхун.

-Не съм! - отвърна чернокосия.

-Благодаря Ви за самопризнанието, господин Чон Чонгкук! Сега можете да разговаряте с вашия нает служебен адвокат. Ще се видим отново в районния съд, господине! - и прокурорът напусна помещението, оставяйки Чон отново сам.

Чонгкук беше достатъчно психически нестабилен, че да говори с когото и да е било повече. В стаята обаче след малко влезе служебния адвокат назначен му по делото.

-Здравей, Чонгкук! - мъжът каза и се настани срещу момчето.

Чонгкук вдигна главата си и очите му се срещнаха с тези на другия мъж.

- Чичо? - Кук остана изненадан да види своя роднина след дълги години в неведение и кавга.

-Точно така! - усмихна се чичо му - Едно русоляво момче ми разказа всичко! - адвокатът визираше Техьонг, с който се бе срещнал преди да дойде при Кук - Всичко ще бъде наред, момчето ми!

_____

iskam samo da kaja

che ako maika mi ne beshe uchila pravo

tazi i sledvashtite nqkolko glavi nqmashe da mogat da se sluchat

thx mom

:3

_____