Death Wish || taekook

一百三十四

Идведнъж телефонът на полицая звънна.

-Ким Хьону, кажете! - каза мъжът, вдигайки.

"Господин Ким, имате ли информация за Чон Чонгкук" - попита човека от отсрещната линия.

-Да, той е при мен! 

"Бихте ли ми го дали за момент? Важно е!"

-Чонгкук, за теб е. - господин Ким подаде телефона на чернокосия.

-Да, моля? - Чон пое телефона, допирайки го до ухото си.

"Чон Чонгкук?"

-Да, аз съм. - потвърди той.

"Бихме желали да дойдете до болницата на затвора, ако е удобно! Един човек иска да ви види!"

-Кой? - зачуди се момчето.

"Помолиха ни да запазим дискретност."

-Защо?

"Господине, не можем да Ви кажем. Съжаляваме!" - отвърна човекът от другата страна - "Ще дойдете ли?"

-Предполагам, че ще дойда! 

"Ще Ви очакваме! Приятен ден!" - каза за последно преди да затвори дежурния секренар на затворническата болница.

Чонгкук върна телефона на господин Ким, като въпросително изражение се бе настанило на лицето на всеки от тях.

-Кой беше? Защо те търсиха? - започна да любопитства брюнетът.

-Обадиха се от болницата на затвора. Казаха, че искат да отида и да се срещна с някого, но така и не уточниха с кого. - обясни Кук.

-Ще дойда с теб! - Техьонг му каза, но Чон го спря.

-По-добре да отида сам, а ти остани със семейството си и си довърши закуската. - усмихна му се чернокосия - Няма да се бавя!

Чонгкук набързо се преоблече и преди да излезе дари Техьонг с мила целувка по челото. Скоро вече крачеше към най-близката автобусна спирка.

През цялото време си мислеше кой можеше да бъде този човек, но наум не му идваше никой освен Джин. Но защо не искаха да му кажат бе въпросът, след като със Сокджин бяха близки приятели. Не разбриаше и това не му даваше спокойствие.

Автобусът го откара на няколко пресечки преди затвора и му се наложи да походи още малко. Щом пристигна там намери един от дежурните караули и му обясни ситуацията и малдия мъж, който бе на пост поведе бившия затворник към отделението на затвора, което беше болница.

-Заповядайте, господине! - той отвори вратата на една от болничните стаи и го пусна да влезе.

Чонгкук навлезе в стаята и погледа му се срещна с този на пациента. Целия пребледня, а ченето му едва не падна при вида на гледката. Той присви очите си неразбираемо, повдигайки едната си вежда въпросително:

-Защо ме извика?