Death Wish || taekook

一百十五

Техьонг бе напът към дома си. Тъкмо бе приключила терапията му при психоложката, която го бе оставила много объркан с хиляди въпроси, които не спираха да обикалят ума му.

Вървейки към вкъщи лошо предчувствие се бе загнездило в гърдите му. Но то бе бързо заменено с мисли върху казаното от психолога.

Веднага щом прекрачи прага на апартамента си той бе посрещнат от неудобрителната гримаса, настанила се на лицето на баща му.

-Техьонг, къде беше? Обаждахме ти се, но телефонът ти беше изключен! - бящата говореше, не отделяйки укорителния поглед от сина си.

-Бях... бях навън, имах важна работа! - отговори момчето.

-Както и да е! - махна мъжът с ръка - Семейството ни има важен въпрос, който трябва да обсъди и ти трябва да присъстваш!

След думите на господин Ким семейството се събра около масата.

-Бих искал да поговоря с теб относно действията ти наскоро в затвора... - бащата започна, а Техьонг изтръпна при тази мисъл - Знаеш, че насочи хладно оръжие в затвора, нали така? - Техьонг кимна - Знаеш, че това беше наша работ, нали така? - той отново кимна.

-Техьонги, не смяташ ли, че това действие не е присъщо за теб? - майката попита.

-Какво имаш предвид, майко? - Техьонг не разбра майка си.

-Имам предвид, че моят син за нищо на света не би посегнал на някого! - жената поясни на сина си.

-А... аз не разбирам...

-Какво не разбираш, Техьонг?! - бащата повиши леко тон - Какво не разбираш по-точно? Това, че прекараното време с Чонгкук е оказало влияние върху теб, това ли не разбираш?

Техьонг потръпна и се вцепени целия при изказа на баща си. Това му бе дошло ясно небе.

-Това не е вярно! - побърза да отрече блондинът.

-Тогава? Къде е причината за това, че за малко в убиец точно какъвто е Чонгкук!

-Не разбираш! Нищо не разбираш! - гласът на по-малкия Ким започна да ескалира - Всички обвинявате Чонгкук! Дори ти татко си го правил - вдигал си оръжие! - Техьонг измисляше всевъзможни оправдания само и само да оневини виновния Чонгкук.

-Техьонг, това е работата ми. Аз никога не съм вдигал оръжие просто така без причина!

-Аз също имам причина! - викна момчето.

-И тя е?

-Онзи изрод баща му щеше да го довърши пред очите ми! Не можех да стоя безпристрастен в ситуация като този - да гледам човека, когото обичам с цялото си сърце как си отива! - Техьонг вече бе на ръба на нервен срив, но майка му постави ръката си върху неговата, така карайки го да запази своето самообладание.

-Техьонг, това е нелепо! Не се ли чуваш, дори изричайки това на глас? - баща му подходи неглижирано към изказа на към изказването на сина си, като свръщи вежди си още повече. 

-Защо не разибраш какво чувствам, татко? Защо? - Техьонг започна да протестира, като първата му сълза напусна лявото му око.

-Преди това да се бе случило и особено сега след като това се случи, аз категорично ти забранявам контакта с това момче! 

-Наясно си, че няма да тепослушам! - русокосия отвърна.

-Остави ме да довърша без да ме прекъсваш. - бащата каза сериозно - Точно защото знам, че няма да ме послушаш и ще намериш всевъзможни начини, за да се свържеш с този убиец...

-Той не е убиец! - прекъсна го, викайки.

-Техьонг! - бащата го надвика ислед кратък укорителен очен контакт отново продължи - Защото аз знам, че моята дума не означава нищо за теб вече, аз и майка ти решихме да изпратим теб, брат ти и сестра ти да продържите образованието си във Франция. Там имате роднини и без това. Сестра ми и мъжа и ще ви помагат.

-Какво?

_____

щях да ви забравя за малко

_____