Death Wish || taekook

十五

-Чонгкук, позволи ми поне този път да ти помогна!

-Мога да се справя и сам! - изохка от болка Кук като започна да почиства кръвта около раната си.

-Не съм убеден, че ще се достигнеш чак там. Затова дай на мен.

-Виж Техьонг, ако това е някакъв жалък опит да те отвържа, за да уж да ми помогнеш, а всъщност да планираш да се измъкнеш, няма да стане! - каза остро по-голямото момче като се опитваше да достигне раната си.

-Не, Чонгкук, няма нищо такова! Отдавна се отказах от това да бягам и да се измъквам и се примирих с факта, че ще ме пуснеш, когато ти прецениш! - Техьонг започна - Щом не искаш да ме отвръзваш ела ти при мен и ми дай кислородната вода и малко памук и лепенки, за да почистя раната ти.

Чон остана леко очарован от думите на по-малкия, но все пак му се довери сляпо, надявайки се да не бе сгрешил в избора си. Подаде му принадлежностите, с които по принцип почистваше отворените си рани и седна пред него.

Техьонг напои памука с течността и внимателно го докосна до кожата на тъмнокосия. Внимаваше най-вече да не натиска, за да не причинява болка на Чонгкук. Успя да почисти по-голямата част от кръвта, но сега идваше трудната част—ваденето на куршума.

Техьонг взе инструмента, който Кук му подаде и без да иска обяснение как се използва за секунда премахна метала от тялото на чернокосия. Кук изстена гърлено в този миг. От мястото на куршума шурна нова доза кръв, която Техьонг скоро възспря като залепи памучен лейкопласт с лекарство върху раната на другия.

-Мисля, че вече си готов. Надявам се да зарасне бързо и да не е толкова болезнено колкото изглежда! - Техьонг каза и се усмихна.

Кук вместо да стане и както обичайното—да отиде да почиваства оръжията си и да преглежда чертежи, той се обърна към Техьонг и го загледа право в очите, като по физиономията му можеше да се прочете това колко замислен беше.

Изглежда нещо му тежеше и Те веднага разбра това и свали своята усмивка от лицето си, питайки другият:

-Има ли нещо, което те тревожи, Чонгкуки?

-Всъщност да! Исках да те попитам нещо. - той каза и отмести погледа си встрани, след което прочисти гърлото си, връщайки очите си към тези на Те - Техьонг, кажи ми честно, защо правиш всичко това?

-Кое по-точно? - не разбра Ким.

-Държиш се мило и ми помагаш, въпреки, че аз се държа като пълен идиот!

-Защото ме е грижа за теб! - Те отговори без дори да се замисли.

-И защо те е грижа за убиец?

-Нали ти казах вече! - Техьонг килна глава встрани - Намирам нещо повече от просто убиец в теб! Въпреки, че не знам кой знае колко много за теб и какво си преживял, аз все пак се интересувам и може би мистериозността, която излъчваш буди цялото това любопитство у мен! Искам да те опозная, но ти не ми позволяваш и предпочиташ да се затваря в себе си. Искам да разбера тайните ти, най-големите ти страхове и нещата, които те правят щастлив, искам да надникна в душата ти, Чон Чонгкук! Моля те, позволи ми да разбера кой се крие зад тази безчувствена маска!

Техьонг се приближи до него и постави секундна целувка по устните му, след което се от дръпна и погледна убиеца в очите.

Чонгкук не знаеше как да отвърне на другото момче затова просто последва инстинкта и разби устните си в далеч по-продължителна целувка от предишната. Изпита дори по-голяма страст от тази целувка, отколкото от тяхната първа.

Пеперудите в корема му караха чувството на желание в него да става все по-голямо. А в момента, в който езиците им заиграха, той беше напълно сигурен, че имаше нещо, в това момче, което го привличаше неимоверно много.

_____

taz glava stana mn dulga

ne sum pisala tolkova ot mn vreme

_____

§§§