Death Wish || taekook

六十一

Въпросния мъж започна с бавни крачки да приближава чернокосия, гледайки в очите му.

-Чонгкук! - мъжът скъсяваше все повече разстоянието между тях двамата, което караше адреналина в чернокосия да се покачва с всяка изминала секунда - Ах само колко си пораснал! - възкликна той, оглеждайки го от глава до пети и обратно, като имаше намерението да постави ръката си на рамото на Чонгкук.

-Не ме докосвай! - отвърна грубо и отдръпна рамото си назад.

-Чонгкук, така ли ще разговаряш с баща си след толкова много години! - попита господин Чон насреща му, като в погледа му можеше да се долови онази подигравателност, която Чонгкук ненавиждаше от дъното на душата си.

-Че какво по-добро държание заслужаваш точно ти? - изплю гневно по-малкия насреща му.

-Може би не бях най-добрият баща, но поне може да имаш елементарно уважение към човека, който те отгледа!

-Към човека, който ме е отгледал казваш, а? - засмя се в лицето му малкия Чон. - Не ме отгледа ти, негоднико такъв! - Кук се изнерви и хвана баща си за яката, стискайки я силно - Отгледа ме майка ми, която ти уби! Ти уби! - крещеше Чон - Ти!

Най-смелият от струпалата се групичка около тях събра кураж да отиде и да ги раздели преди караул да се бе намесил в спора им.

-Хей, вие двамата, спрете се! - викна той, като застана между тях, разделяйки ги.

-Сине, не си правиш услуга като се държиш по този начин! - говореше по-възрастния Чон - Не си правиш услуга! - повтори.

-Не съм твой син отдавна! Ти ме загуби в момента, в който започна да превръщаш живота ми в ад, копеле такова! (съжалявам за вулгарния език)

-Ще е добре да си мериш приказките ако не желаеш проблеми! - каза ядно бащата.

-Не ме е страх от теб! Вече не съм малкия и послушен Чонгкук, който да изпълнява всяко твое нареждане! Не се страхувам каквото и да ми направи, защото животът след като те напуснах ме направи по-силен отколкото можеш да си представиш!

-Достатъчно! - каза момчето, което се опитваше да раздели афектираните баща и син преди спорът да бе ескалирал в нещо повече.

-Намджуне, ти по-добре не се бъркай ако не искаш ти да го отнесеш накрая! - господин Чон каза поукротил своя тон.

_____

otsega vi molya da ne obvinqvate jimin za vsichko

nishto nego oshte go nqma

_____