Death Wish || taekook

>благодарност<

здравейте отново!

след като предната вечер качих съобщението, в което ви молех за съвет, аз бях безкрайно отчаяна и обезкуражена по въпроса.

но вие, вие моите читатели, направихте невъзможното. никога досега не бях вярвала, че има толкова много хора на едно място, които ме подкрепят и да ми дават сила точно, когато най-много се нуждая.

прочетох всеки коментар по няколко пъти и обмислих думите на всеки един от вас.

осъзнах нещо много важно и то е, че такива възможности не ти се предоставят всеки ден и с добри намерения и мисли трябва да приемаш всяка една.

осъзнах, че бих съжалявала цял живот ако не отида, бих се питала "а какво ако бях отишла...?"

осъзнах и най-важното, че не бива да мисля за това как ще ги разочаровам, а за това как бих могла да ги направя щастлива.

в такива моменти човек се нуждае точно и единствено от само едно и то е подкрепа, от това някой да го побутна съвсем леко, да му каже няколко мили думи и за го потупа го рамото приятелски. и точно това направихте всички вие.

с риск да прозвуча клиширано ще кажа, че бтс също изиграха много важна роля в тази битка. без тяхната музика и текстове, които те карат да преосмислиш мечтите си и това, което истински обичаш, може би нямаше да се почувствам така сякаш има човек, който да разбере болката ми.

последен, но не и по важност слагам баща ми. той беше човекът, заради когото ще сбъдна на тази мечта. вярвам, че ако той сега беше при мен не би ми позволил да изпусна тази възможност. той бе човекът, който винаги ми показваше къде грешах и ме учеше как да пея правилно. вярвам, че той би бил много разочарован от мен ако не го направя и макар вече да не мога да видя усмивката му след като сбъдна тази мечта, вярвам, че той ще бъде до мен във всяко мое начинание.

докато четях всички тези коментари в съзнанието ми изплува случка от преди две години и повече. спомних си онзи ден, в който за пръв път от 5 години отново трябваше да се кача на сцена, да пея пред хора.

спомних си колко плаках преди изпълнението си и след него и как бях на ръба да се откажа от това да изпълня песента, по която бях работила повече от половин година.

но тогава всички таланти бяха моята сила, силата, която ме тласна, за да изляза на сцената и да покажа какво мога. още мога да усетя и видя картината на всички от академията, заедно с всички ръководители и педагози как стояха зад цялата публика и махаха в синхрон на моята песен. незабравимо!

затова ви казвам една голямо благодаря на всички за милите думи и подстрекателни мисли. вие сте моята сила в трудните моменти. обичам ви!

❤❤❤