Death Wish || taekook

一百十三

Беше минало известно време от трагичната случка в затвора, но макар всичко да бе отминало, затворниците продължаваха да говорят за това.

Затвора не бе позволил отпуск от обществено полезен труд освен на ранените - Намджун, Чонгкук и Чонгхуан.

Относно бащата на Кук - той бе хвърлен в карцера за неизвестен период от време, за да премисля добре действията и поведението си оттук нататък.

Останалите затворници отново бяха вън и вършеха работа в полза на затвора. По-назад не оставаха Юнги и Джимин, които боядисваха оградата.

-Чим? - Юнги го повика, разваляйки тишината, като така получи въпросителния поглед на Джимин , насочен към него - По-добре ли си вече?

-Да. - отвърна той несигурно и Мин забеляза това.

-Не звучиш много убедително. - отбележи зеленокосия - Виж... - той остави за момент четката си настрана - Нямаш причина за притеснение щом аз съм около теб! Онова копеле ще лежи още дълго в карцера, там му и мястото! Бъди спокоен! - увери го Мин, придърпвайки по-малкото момче за прегръдка.

След като момчетата се разделиха по заповед на караулите продължиха да работят все така усърдно над възложената им работа.

-Джимини, разкажи ми малко за онова копеле Чон, що за стока е? - Юнги полюбопитства.

-Чонгкук не ти ли е разказал вече?

-Ами... там темата е деликатна. Не мисля, че той е човекът, с когото да говоря за баща му. - отвърна Юн, като хвърляше някой друг поглед на другото момче.

-Може би си прав. - Джимин отвърна и се замисли - Баща му е много специфичен характер, много предвидлив и пресметлив. Той е от хората, които никога не искаш да срещаш в живота си, но в същото време си силно любопитен за техния свят и начин на мислене, че изпитваш вътрешно желание да се срещнеш с човек като него.

-Защо ли това ми звучи толкова познато?! - Юнги каза, като в съзнанието му изникна Чонгкук - Как се срещна с него?

-Бях 12 клас и аз и моите съученици завършваме. Послучай на това бяхме решили, че ще отпразнуваме това в някоя дискотека. Спомням си, че се забавляваме много докато не ми причерня и оттогава всичко ми се губи. Предполагам, че той и неговите хора са сложили нещо в питието ми, докато не съм гледал. - Джимин говореше - Събудих се по някое време на следващия ден, като бях със завързана уста, ръце и крака, прикован за стол в някакъв хамбар. Чувах викове на много момичета и момчета, които ме накараха да мисля, че той се занимаваше с търг на хора, което бе точно така.

Юнги слушаше внимателно другото момче, нетърпелив да научи историята му.

-Тогава за пръв път видях господин Чон. Още си спомням неговите думи "Или ще работиш за нас или ще работиш с нас, избирай!". Естествено не исках да омърсявам ръцете си с престъпност, но не исках да провадавам тялото си, затова приех да стана част от Пусанската мафия. - Джимин въздъхна, спомняйки си миналото, което бе далеч не толкова приятно за него - Освен с нелегална проституция, те се занимаваха и с разпространяване на наркотици и пране на пари. Той самият се възползвате от всичко, което притежаваше и тогава бе и първия път, в който отправи едно от своите мръсни предложения към мен. Нямах право на отказ!

Юнги усещаше как адреналина в него се посочваше без дори да осъзнава защо. Още в този момент искаше да довърши онова старче, задето бе превърнало това невинно момче в престъпник.

-Значи слуховете, които се носят не са лъжа? - Юн повдигна вежда.

-За жалост не са... - Пак започваше да се срамува от самия себе си - През годините аз бях нещо като него помощник в престъпленията. Правех всичко, което ми казваше. Но за добро или за лошо преди няколко години полицията ни хвана в крачка и от тогава сме тук в затвора. - бяха последните думи на Джимин.