Death Wish || taekook

九十八

-Кук, събуди се! - Намджун буташе Чонгкук, който продължаваше така умело да спи, въобще неотразявайки приятелят си - Събуди се, Чонгкук! Трябва да говорим! 

Чонгкук изпусна гърлен стон, като разтри очите си. Няколко минути по-късно той бе успял да се събуди напълно и фокусира сериозната физиономия на Джун.

-Какво се е случило, че да ме будиш така?

-Ти ще ми кажеш, пиянде такова! - Ким повдигна едната си вежда - Какво си правил с Джимин снощи? Въобще с всичкия си ли беше? 

-Бях пиян... нищичко не си спомням. - Кук каза, търкайки главата си, защото сутрения махмурлук не бе пропуснал да го подмине.

-Да, точно! Но аз много ясно си спомням, че Джимин ме извика, за да прибера пияния ти задник обратно в килията! И знаеш ли какво? - Намджун се опита да бъде възможно най-тих доколкото гнева му позволяваше - Намерих те 

полу-гол на една пейка, стенейки името на онова момче... как се казваше - Джун започна да щрака с пръст в опит да се сети името на момчето.

-Техьонг?

-Същия! - Ким го посочи - Какво си мислиш, че си правил с Джимин?! Това копеле те е използвало! 

Картини и спомени от предишната вечер изплуваха в съзнанието на чернокосия, което караше адреналина му да се покачва.

-Ще го науча аз това малко леке! - Кук се изправи и затърси Джимин, като викаше името му.

Откри го в кухнята да приготвя кафе. Погледът му се заби право в очите на по-малкото момче, което го гледаше все така невинно и изплашено.

-Какво си мислиш ти? А? - Чон го блъсна до стената, оставяйки опасно близко разстояние помежду им - Че можеш да ме използваш ли? - Чонгкук го принзваше с черните си очи без капка милост.

-Аз... аз съжалявам! Наистина горчиво съжалявам! Аз не исках нищо от това да се случва, повярвай ми!

-Тогава защо го направи? - пита Кук, но другото момче не можеше да отговори, защото се давеше в плача си - Попитах защо го напарви? 

-Чонгкук, остави Джимин намира веднага! - из помещението се азнесе гласът на Чонгхуан, появил се зад гърба на Чонгкук, който отпусна ръката си от врата на Джимин, обръщайки се към баща си.

-Ти си го накарал, долно копеле такова! - Кук тръгна към по-възрастния като за секунда успя да го сравни със земята, удряйки му силно круше, което на мига го повали - Ти си накарал Джимин да прави всички тези неща! Нали? Нали! 

Чонгкук отново застана върху баща си, продължавайки да го налага безмилостно. На лицето на Чонгхуан се бе появила психопатска усмивка, която вбесяваше допълнително по-малкия Чон.

-Ти и твоето приятелче сте много умни! - изтъкна бащата на Кук, като за това изказване си получи круше в носа.

-Какво се случва тук? - караул се намеси, дочул странните звуци, случайно минавайки покрай килията.

_____

update-vam sega zashtoto utre moje da zabravq
_____