Death Wish || taekook

七十四

Поредната спокойна вечер се беше настанила над Сеулския затвор. Всички затворници си почиваха, като всеки беше зает със свое занимание. Едни четяха вестник, който затвора предоставяше, други гледаха телевизия, а трети си разговаряха помежду си.

Чонгкук нямаше намерение да чете за себе си по вестниците, нито пък да гледа новини, които въртяха все неща свързани с него.

Както правеше напоследък, бе застанал на леглото си, кръстосал крака, гледайки неуморно залеза, спомняйки си за хубавите моменти с Техьонг. Това се бе превърнала в негова рутина.

-Джун, заповядай чай! - Джимин му подаде топлата чаша чай, усмихвайки се.

-Благодаря, Чими! - Джун му отвърна също с усмивка, поемайки чашата с двете си ръце.

Мин се върна обратно в малката кухня на затворническата килия, за да затопли още вода.

-За кого ще правиш още чай? - попита Чонгхуан, спирайки го, като го хвана за малко под лакътя - Всички имат.

-Чонгкук няма. - отбеляза Джимин и се зае да сипва топлата вода в чаша.

-Чонгкук няма да пие чай! Той не заслужава!

-Но господин Чон...

-Няма "но", Джимин! - бащата на Кук взе чашата от ръцете му и изля водата в мивката без да му мисли много - Още веднъж помислиш ли да направиш нещо за Чонгкук, внимавай в картинката! Другия път ще излея врялата вода в лицето ти без дори да ми мигне окото! Ясен ли бях? - Чонгхуан се опитваше да не говори на висок тон, за да не бъде чут от останалите затворници и най-вече от Намджун или Чонгкук.

-Да, господин Чон! - Джимин сведе главата си надолу виновно - Няма да се повтори!

Чонгкук чул името си в разправията между тях двамата бе станал от леглото си и отишъл да провери какво се случва. Не казваше нищо, защото искаше да види колко далеч можеше да стигне баща му.

И все пак не остана незабелязан от тях двамата, защото реши да се намеси:

-Джимин, много мило от твоя страна да искаш да ми донесеш чай! - Кук постави ръката си на рамото му - Не се безпокой, и сам мога да си налея! - довърши Чонгкук, като вместо да гледа Джимин той бе преместил ехидния си поглед към баща му, в чиито очи се четеше злоба и нищо друго.

-Джимин, напусни! Искам да говоря с Чонгкук! - бащата на Чон му посочи изхода от помещението, а Мин не почака втора покана.

-Е, старче, какво имаш повече да си казваш с мен? - Чонгкук се подсмихна.

Бащата се изнерви и в яда си хвана сина си за врата, опирайки го до стената.

-Слушай, малко келеме такова! Тук аз съм закона ако все още не си го разбрал! Няма да ти позволя да правиш каквото си поискаш на моя територия! - бащата стисна гърлото му, като Чонгкук за момент не можеше да си поеме въздух нормално - Ясен ли бях?

-Не, не беше ясен! - отвърна му Чонгкук като смени местата им и сега баща му бе в позицията, в която Кук бе до преди секунда - Аз няма да ти позволя да имаш властта, която досега си имал, няма да позволя да се смяташ за нещо повече от другите в тази килия и да ги третираш така както ти приляга. А що се отнася до мен... аз ще се погрижа да разбереш, че не ти е работа да се забъркваш с Чон Чонгкук! - Кук го пусна като го сравни със земята и преди да излезне от кухнята се обърна, поглеждайки към него с последни думи - Не заслужаваш нищо от това, което имаш и някога си имал, нещастник!

_____

hello hello

samo da otbeleja che e mnogo trudno da se pishe bad boy jungkook dokato slushash negoviya baby voice v euphoria

smsl da...

prove me wrong

_____