Death Wish || taekook

五十五

Бащата обикаляше из малкото помещение, напрягайки атмосферата дори повече, сложил ръце на главата си. Бе повече от изплашен за своя син. Бе изплашен по-скоро от това какво онзи негодник му бе сторил, че да го промени до неузнаваемост.

-Той! - бащата се обърна към русокосото момче - Той те промени! Той настани тази убийствена безчувственост у теб! Той е виновен за нещастието на лицето ти, той е виновен за твоята промяна! Той! Той! Само единствено и той! - стенеше бащата от страх, от вина, че не бе могъл да опази собствения си син. - Той ще си плати горчиво за всичко, което ти е причинил! Ще си получи заслуженото, Бог ще го накаже за постъпките му! Ще го накаже, затова че те отне от нас, ще си пл...

-Татко, замълчи! - Техьонг прекъсна баща си, защото чашата му отдавна бе преляла и той бе загубил контрол освен над гласа си, но и над себе си.

Виждайки държанието на баща си към човека, който бе заобичал с цялото си сърце, на който бе дал това сърце и му бе дал дума, че ще остане верен до последния си дъх, адреналина бавно настъпваше в тялото му, карайки го да беснее, да показва тази своя страна, страна, която никой не бе виждал.

-Момченце, внимавай с какъв тон разговаряш с баща си! - униформения мъж му отвърна не по-леко, докато бе забил укорителните си очи право в тези на русото момче.

-Не, няма! Няма да меря приказките си! - Техьонг се изправи, заставайки лице в лица с баща си - Поне веднъж в живота си ще събера смелост да те погледна в очите и да прескоча рамките на уважение! - отговори по-малкия от двамата Ким - Няма да позволя да говориш по този начин за Чонгкук! Няма да ти позволя да се отнасяш с него като с просто убиец?

-Че да не би да е нещо повече от това? - полицая повдигна едната си вежда.

-Нямаш право да говориш и съдиш човек, който не познаваш! - отговори Ким - И да, татко, Чонгкук не е просто убиец, той е нещо повече! Нещо много повече за мен! Той е човекът, в който съм лудо влюбен! - сълзите от очите на младото момче вече се стичаха надол по бузите му, образувайки пътечки.

В себе си русокосото момче изпитваше хиляди смесени чувства. Чувстваше се безсилен и уязвим пред баща си, но той се бореше с всяка частица от себе си да не показва гнева и яда, зад които се криеше тъгата и болката от това, че Чон му бе отнет.

_____

kak ste dragi hora

kak vurvi jivota

chudno mi e da razbera

na kolko godini mislite che sum

(tezi ot vas koito znaqt veche moje da kajete na kolko mislehte che sum predi da razberete)

chal i ne zabravqite da gledate run ep.99

_____