九十一

446 60 26
                                        

Чонгкук лежеше в леглото и се опитваше да си почива. Днес бе ден за свиждане, но бе твърде рано, за да започнат да викат затвориците. Кук маше нужата да види Техьонг и да чуе гласа му, но във всеки момент, но във всеки момент, в който си предствяше, че приема да се види с него в главата му изскачаше разярената физиономия на бащата на Техьонг и неговите думи, които заглушително звучаха в главата му - "Ако не желаеш да се подчиниш аз лично ще се погрижа бял ден няма да видиш в този затвор!"

Чонгкук се въртеше в леглото, опитвайки се да заспи, като така се надяваше да прогони неприятните мисли, които го тормозеха.

-Чон Чонгкук за свиждане! - извика един от караулите.

Кук не си направи труда да стане от леглото, а просто викна, питайки:

-Кой е?

-Русокосо момче. Каза, че се казва Ким Техьонг. Познавате ли го?

Чонгкук замълча за момент, премисляйки добре какво да отговори. Трябваше да сдържи чувството си на желание, което все го тласкаше към по-малкото момче.

Трябваше да прекъсне какъвто и да е контакт с него. Трябваше да се отдели от мисълта, че с Техьонг можеха да имат тяхното "нас", за което и двамата силно жадуваха.

Трябваше, но... защо всичко му се струваше толкова трудно и непоносимо.

-Отпратете го! - каза студено Чонгкук, като се сви под завивките, прикривайки сълзите му, които тъкмо бяха напуснали очите му.

Той тихо захлипа, като се надяваше, че никой от неговите съкилийници няма да чеу неговия тих рев.

-Сигурен ли си, че искаш да отпратим момчето? - караулът попита последно - Момчето е много настоятелно!

-Да! Да, сигурен съм! Кажете му да си върви и да не идва повече! - викна в отговор Чонгкук и униформеният затвори малкото прозорче на килийната врата и се отправи надолу по коридора.

Щом сдигна до помещението за свиждане забеляза русокосото момче, което вече тръпнеше от вълнение и не можеше да седи на едно място.

Униформеният мъж се прибилжи до по-малкото момче и заговори:

-Вие сте Ким Техьонг за свиждане на Чон Чонгкук, нали така?

-Да! - Техьонг потвръди прибирайки мобилния си телефон в задния си джоб.

-Господин Чонгкук отказа свиждане с вас! - караулът му каза, а Ким свръщи вежди насреща му.

-Това не може да бъде вярно! - Техьонг подмина униформения и продължи да върви напред.

-Господине, къде отивате? - полицаят тръгна по стъпките му, дърпайки блондина в противоположната посока, но Техьонг бе прекалено устремен, за да се поддаде на виковете и упорстването на просто един полицай.

_____

Stream "Stay Gold"! Bts deserve more!💜
_____

Death Wish || taekookWhere stories live. Discover now