Death Wish || taekook

七十九

Чонгкук седеше на леглото си и отново се бе загледал в небето и извисилото се слънце, което се беше скрило зад многото облаци. Случайно дочу разговора между двама от съкилийниците си - Минги и Джимин.

-Ах, Минги, как искам да видя майка ми и да и се извиня за всичко, което и причиних, да и се извиня затова, че съм тук... - Чим пак се жалваше.

-Все някога ще дойдат да те посетят! Не са се отрекли от теб, Чими! - говореше другият.

-Минги за свиждане! - обяви караул през малкото прозорче на вратата на килията.

-Ще говорим после, ЧимЧим! Трябва да вървя. - Сонг стана от леглото на другото момче и се запъти към изхода на килията си.

-Чон Чонгкук да се подготвя за свиждане! - каза също така униформеният.

Чон, чувайки името си се обърна по посока, откъдето идваше. Постоя за малко, взирайки се във вратата, обмисляйки чутото.

Единственият, който можеше да иска да се види с него бе Техьонг. И силно се надяваше да бъде той. Но и нямаше кой друг да е. Баща му бе попилял всички техни близки хора преди много години.

Чонгхуан беше дори по-учуден от сина си. Погледна към Чонгкук, който носеше на лицето си голяма усмивка, сякаш не отиваше на свиждане, а се приготвяше да излиза от затвора.

"Кой ли е дошъл при него?" - мислеше си по-възрастния, докато претендираше, че чете вестник.

Усмивката на чернокосия така и не напускаше лицето му, а дори напротив ставаше все по-голяма и голяма.

Всичко, от което Чон имаше нужда в момента бе да разбере дали Техьонг е в безопасност, дали се грижи за себе си и как се чувства.

Имаше нужда да погледне в очите му и да види блясъка в тях, който запали пламък в неговите.

Имаше нуждата да чуе гласа му, който вечно продължаваше да кънти в главата му като най-силния тътен.

Имаше нужда да види неговата усмивка, за да знае, че има смисъл и той да продължи да се усмихва.

Караулите го изкараха от килията, хващайки го от двете страни и водейки го към стаята за свиждания.

Коремът му се бе свил от притеснение дали щеше да чуе това, което искаше. Но приятното чувството за това, че щеше да види Техьонг, сломяваше страха му.

След не повече от минута-две вървене по коридорите на Сеулския затвор, Чонгкук най-после постъпи във въпросното помещение за посещения. Той затърси с поглед Техьонг и щом очите му срещнаха с тези на другото момче, той потръпна от щастие, готов да прекара най-жадуваните от него минути от момента, в който бе постъпил в затвора.

-Имате 20 минути! - караулът каза и се върна на поста си.