七十二

470 65 14
                                        

Даън едва бе убедила сина си в това да се срещне с психоложката. Бе и отнело повече от седмица да го накара да излезе от неговата стая.

-Техьонги, обещай ми да кажеш всичко на госпожа Ким! - майката говореше докато шофираше.

-Все още не разбирам защо е нужно да ходим...

-Защото Техьонги... - каза майка му, спирайки колата си на един светофар - Защото не се чувстваш добре! Нещо те измъчва, а знаеш, че когато ти не си добре това тормози и мен. Притеснявам се за теб! - светофарът отново светна в зелено и жената продължи да кара.

-Въобще не знаеш как се чувствам и едва ли онази жена ще ми разбере!

-Но Техьонг, позволи ни поне да опитаме...

Майката не получи отговор и пътя до кабинета бе изминат в гробна тишина помежду им.

Когато бяха вече в кабинета на госпожа Ким, майка представи сина си, който изглежда не бе много разговорлив.

-Здравей, Техьонг! Аз госпожа Ким, но може да ме наричаш просто Юнха! - блондина кимна насреща и и се настани на удобния диван срещу нея.

-Даън, ще помоля да ни оставиш да поговорим насаме с Техьонг!

-Да! Да, тръгвам си! - тя каза и погали сина си - Те, ще те чакам отвън в колата!

Майката на Техьонг излезе от кабинета на психоложката, най-после оставяйки го в ръцете на специалиста.

-Е, Техьонг, кажи ми какво те притеснява. Защо си се затворил в своята черупка и не искаш да излезеш извън нея?

-Аз съм добре! Нищо ми няма, просто съм уморен! - излъга.

-Виж, Техьонг! - госпожа Ким стана сериозна - Не съм някой случаен човек, за да ме лъжеш! Също така не бих те съдила каквото и да ми кажеш! И вярвам, че пропускаш частта, че всичко си остава между нас! - психоложката говореше - Хайде сега, бъди така добър и ми кажи какво те тревожи!

Техьонг не беше особено приказлив на темите, които го мъчеха през последните дни, а психоложката искаше от него да говори точно за тях. Изглежда госпожа Ким бе забелязала това и реши да подходи по различен начин с младото момче.

-По-лесно ли ще ти бъде ако ти задавам въпроси? - русокосото момче кимна в отговор - Хубаво, така да бъде! - госпожа Ким нагласи очилата си - От твоята майка и не само, но и от телевизията разбрах, че през тези месеци, в които си бил издирван, си бил при Чон Чонгкук. - Техьонг потръпна при изричането на името му - Бих искала да те поканя да ми разкажеш малко повече за времето, прекарано с него, защото интуицията ми подсказва, че разковничето се крие точно там! - психоложката кръстоса краката си, облагайки се на своя стол, като разтвори своя дебел тефтер, готова да изслуша момчето пред себе си - Как се влюби в убиец?

-Като опознах убиеца!

_____

izvinete che kachvam tazi glava sus zakusnenie

obache byah na gosti i nqmah vreme da update-na
_____

Death Wish || taekookDove le storie prendono vita. Scoprilo ora