Death Wish || taekook

一百二十九

За по-малко от месец Техьонг успя да се възстанови, а от неприятната случка бе останал само спомена за нея.

Бе денят от изписването на кафевокосото момче и тъй като баща му бе на работа до по-късно, Чонгкук и останалите бяха тези, които дойдоха да го вземат. Чонгкук държеше голям букет рози и кутия бонбони. В моментът, в който видя Техьонг чернокосия се затича, за да го прегърне.

-Това е за теб, любов моя! - Чонгкук му подаде букета с цветя и го целуна нежно по челото - А това е за Вас! - той се обърна към медицинския персонал, подавайки им бонбониерата - Благодаря Ви искрено, че се грижихте за приятеля ми през изминалия месец!

-Ние също благодарим за милия жест, господине! - отврънаха сестрите и се поклониха, изпрашайки изписания пацент, заедно с чернокосото момче.

Пред болницата бе колата, в която ги чакаха Сокджин и Намджун.

-Внимателно, Те! - Кук каза на брюнета, докато се качваха в колата.

-Чонгкуки, всичко е наред! Като нов съм. Няма нужда да се притесняваш за мен.

-Отсега нататък очите ми няма да те изпускат от поглед! - Чон обяви - Няма да позволя нищо да ти се случи, чуваш ли?! - Чонгкук седна до по-малкия и го придърпа по-близо до себе си.

-Честито изписване, Техьонг! - Сокджин каза, като нагласи огледалото си за задно виждане така, че да може да види брюнета.

-Дано повече не случват подобни инциденти! - добави Джун.

-Дано. - повтори Техьонг.

Сокджин запали двигатея и подкара право към дома на кафевокосия. По пътя влюбените двойки слушаха музика и се наслаждаваха на приятната атмосфера, настанила се в колата.

-Техьонг-а! - докторът се обърна към по-малкия - Майка ми ти изпраща поздрави! Каза, че и липсват разговорите ви.

-Благодаря! И от мен поздрави! - усмихна се - Предай и, че някой ден с удоволствие бих пил кафе с нея, но вече не в нейния кабинет.

Скоро колата паркира пред дома на семейството на Техьонг и двете момчета си взеха чао с Джун и Джин. Закрачиха към входа, когато Чонгкук изведнъж спря Техьонг с думите:

-Техьонги, ами родителите ти? 

-Какво за тях? - погледна го той в недоумение.

-Те... те дали ще ме приемат? 

-За това ли се притесняваш? - Техьонг се приближи към него и обви ръцете си около врата му - Знаеш, че аз няма да им позволя да те изгонят, нали?

Кук кимна неуверено и се доближи до другото момче, докосвайки своето чело в неговото. Допряха носовете си и споделиха най-сладката ескимоска целувка някога. След това Ким хвана за ръка чернокосия и го поведе към дома си. Отключвайки вратата, погледът му падна върху баща му.

-Татко?