Death Wish || taekook

八十三

Бе поредната спокойна вечер в затвора, на която се наслаждаваха повечето от затворниците.

-Вечеря! - уведоми ги един от караулите, като отвори вратата и им подаде храната.

Затворниците се настаниха на масата или поне повечето от тях. Някои като Намджун се присъединиха малко след това. Ким бе зает да чете книга както прекарваше по-голямата част от свободното си време, затова и дойде по-късно на вечеря. 

Забеляза, че обичайното място на Джимин, което бе до бащата на Чонгкук, не беше заето. Той сметна за доста странно и необичайно това, че Чим бе решил да седне до Чонгкук, именно на мястото, на което Джун седеше по принцип.

Чонгкук се пресегна към купата с чаджангмьона, готов да си пресипе малко, но в този момент усети нечии чужди ръце да изплъзват съда от неговите собствени.

-Чонгкуки хьонг! Дай на мен. Нека аз ти сипя от черните спагети. - Мин се захвана да отсипва от яденето на чернокосия, като на лицето му се бе изписала самодоволна усмивка.

-Джимин, какво правиш! Дай ми това! - Чонгкук се намръщи и взе купата с храна от ръцете на момчето до себе си, като му хвърли въпросителен поглед.

-А...аз... аз не исках да те ядосам, Чонгкуки хьонг! - Мин се нацупи и сведе глава надолу - Просто исках да те накарам да се почувстваш добре, да се почувстваш у дома си.

Чон на момента смръщи вежди, като на лицето му се изписа неимоверен яд.

"Като у дома си казваш, а?!" - помисли си.

Зад яростта, която изпитваше се криеше болката на това, че никога не бе изпитал топлината на това да бъдеш у дома. Това бе прекалено отдавна, че да си спомня.

-Просто си яж вечерята, окей?! - каза все още ядосан Чонгкук.

Половин час по-късно вечерята за затворниците бе приключила и всеки се бе заел със своето вечерно занимание. Чонгкук за пореден път се сбогуваше с красивия залез, като щеше да чака утре, за да го види отново. 

Спокойствието му бе прекъснато от Джимин, който настоятелно се се опитваше да привлече вниманието му през изминалите десет минути.

-Чонгкук хьонг! - Пак го викаше за пореден път.

-Кажи, Джимин! - Чонгкук най-после му обърна така желаното внимание, защото осъзна, че игнора за Мин не означаваше нищо. 

-Исках... исках да ти се извиня за случилото се по-рано, като... като те поканя да отидем на една разходка навън! - Джимин се усмихна топло - Какво ще кажеш?

-Не съм в настроение за разходки. - Кук му отвърна простичко и се обърна отново към прозореца.

-Но... но моля те, Чонгкуки хьонг! -Пак направи кучешка муцунка и получи отегчена въздишка от страна на другото момче, но все пак получи и това, което искаше – да излязат.

Преди да поемат по пътя към градината на затвора Намджун спря Чонгкук и му прошепна тихо в ухото:

-Чонгкук, внимавай! Знаеш, че Джимин не е стока! А още по-добре знаеш, че е протеже на баща ти... не очаквай нищо добро. - предупреди го Намджун. 

_____

pisha tova v 4 sutrinta 

srry ako ima greshki 

neadvekvatno mi e 
_____