Death Wish || taekook

二十五

-Какво имаш предвид, Кук? - не разбра другият, премигвайки няколко пъти насреща му.

-Чу ме! - каза рязко тъмнокосия - Аз... аз започнах да изпитвам нещо по-специално към това момче!

Юнги постоя известно време, мълчейки и търсейки правилните думи, които да кажеше на Кук, ако въобще имаше такива.

Никога за всичките им години приятелство не бе виждал Чон в такова състояние - в ръцете на емоциите и напълно завладян от чувствата си.

-Той видя в мен нещо повече от просто убиец! - Кук погледна зеленокосия в очите като от неговото око вече се освободи първата сълза от години наред - Разбираш ли, той намира в мен нещо, което никой друг не намира, дори самият аз! - гласът на Чонгкук започна да трепери, а с него и той самия - Разбираш ли, Юнги, той намира добро в мен, той ме прави добър, за него аз ще бъда най-добрият!

- Кук... аз не знам какво да кажа! Това момче изцяло те е променило! Къде отиде Чонгкук, който никога не е бил под оковите на чувствата си, Чонгкук, който...

-Няма го! - изрече Кук, не оставяйки Мин да довърши като вече сълзите спокойно обхващаха лицето му.

-И какво смяташ да правиш с Техьонг? - Мин продължи да задава въпросите си.

- Не знам все още. По едно време се колебаех дали да не спра с престъпността, заради него и да...

- Чонгкук, ти чуваш ли се? - Юн ококори очи, прекъсвайки го - И да какво..? Какво очакваш? Престъпността ти е в кръвта! От както се помниш се биеш и крадеш! На това момче ли ще позволиш да те промени? - Юнги хвърли бегъл поглед към все още спящия Техьонг.

-Изглежда ти никога не си се влюбвал и не знаеш силата на любовта на какво е способна тя!

-И какво като се откажеш от престъпността? Ще можеш ли мислиш да живееш нормален живот? - Мин заговори умело, но изречението, с което завърши сравни Чонгкук със земята - Ще можеш да му дадеш всичко, от което се нуждае ли?

Чон не каза нищо. Сякаш си беше глътнал езика в неправилния момент. Отлично знаеше, че Мин беше прав за всичко, което каза.

Не можеше да направи нищо друго за Техьонг освен да му навлече куп проблеми, които носеше със себе си от миналото.

-Слушай! - Юнги привлече вниманието на чернокосия - На първо време не може да живеете тук!

-Каква по-добро предлагаш?

- Ще дойдете с мен! След като ме освободиха намерих доста прилична къща в покрайнините на Сеул. Там полицията няма да ни намери, защото няма мотиви да те издирва извън големия град, защото те знаят, че се криеш някъде тук! - Юн говореше, а Кук го слушаше замислен - Отделно не можеш да го държиш тук! В онази къща, която е по-скоро имение има достатъчно стаи, една от тях ще бъде за него! Но всичко това при едно условие, разбира се!

-Което е?

-Да ми помогнеш да обера Сеулската Държавна Банка!

- Не звучи зле! Участвам!

-Хубаво тогава! Утре вечер по това време да си оправил всичко и се изнасяш от тази дупка! - Юнги каза, ставайки.

-Ами... Техьонг?

-Какво за него? - Юн седна обратно.

- Не трябва ли да говоря първо с него за това?

-Ако си мислел да му даваш право на избор да не си го оковавал във вериги тук!

_____

zdr sladuri

tazi glava ne se poluchi mn dobre :(

_____

《》