Death Wish || taekook

二十

Чонгкук бягаше за пореден път от полицията, която беше по петите му начело с бащата на Техьонг. Той тичаше умело напред както винаги и се опитваше да избягва куршумите, които непрекъснато летяха по негов адрес.

-Стой на място! - извика един от тях, но Чон не обърна внимание на приказките му и продължи да бяга.

Кук гледаше устремено напред и понякога поглеждаше назад към униформените, тичащи зад него. 

Изведнъж в далечината мярна фигура, която за момент едва не го накара да спре, за да види дали очите му си играеха с него. Но кой за бога се разхождаше толкова късно след полунощ освен пияни и луди? 

Колкото повече тичаше, Кук се приближаваше до въпросното момче и картината пред него се избистряше и той все повече изтръпваше от страх, а краката му омекваха.

Момчето се обърна по посока на цялата суматоха и тогава очите му срещнаха тези на Кук. Той едва сдържа сълзите си, съзирайки гледката и ставайки свидетел на бъркотията от куршуми и безредицата от викове и сирени, разиграваща се пред очите му.

-Техьонг! - извика Кук, а момчето чувайки името си отново направи очен контакт с тичащия престъпник - Бягай!

Момчето не помръдна от мястото си, а просто стоеше покорно като този път сълзите напуснаха очите му. 

-Техьонг, чуваш ли ме! - викна той отново - Бягай от тук! 

Чонгкук гледаше Те със смесени чувства - съжаление и много страх. В погледа му се четеше уплаха за другото момче, но в същото време и вина, че то става свидетел на подобни сцени. 

Тичайки, той не гледаше в краката си, което му изигра лоша игра, тъй като първатя крива плочка успя да го събори на земята, карайки го да се претъркули няколко пъти.

-Чонгкук! - извика познат глас за Кук.

Техьонг бе на сравнително близко разстояние от Чон и успя да стигне до него по-бързо от полицаите.

Клекна и обхвана лицето му с двете си студени ръце. Погали го по бузата и му помогна да се изправи без да осъзнава, че зад него имаше наколко дозини полицаи, които преследваха момчето в прегръдките му.

-Сега няма къде да избягаш! - заговори един от униформените, насочвайки пистолета към него заедно с останалите.

Чонгкук избута Техьонг зад гърба си, по този начин предпазвайки го.

-Куки! - тихо проплака Те.

Чон потрепна при изричането на галеното си име. Знаеше, че това беше краят, щеше да умре, защото хора като него не заслужаваха дори и затвор.

-Колеги, предайте честта на мен да го довърша, да довърша копелето, което опропасти хубавия ми син! - каза надменно бащата на Техьонг, проправяйки си път най-отпред с насочен пистолет срещу Кук.

-Татко не го прави! - извика Техьонг зад гърба на Чон.

-Млъквай, Техьонг! - извика заповеднически униформеният мъж, за миг откъсвайки очи от Чон, поглеждайки сина си - Горе ръцете, негоднико! - идвика той момент по-късно, когато погледът му отново бе вторачен в този на Кук.

Чонгкук вдигна ръцете си във въздуха, а погледът му бе празен, защото усещаше, чу краят му е близо. Въпреки това събра смелост да попита:

-Господин Ким, ще може ли поне за последен път да целуна сина Ви преди да ме убиете?

-----

zdraveite sladurkovci

izvinete za zabavqneto s update-a no sega pokrai koleda mi se nasubraha mnogo uchastiya na koito da peya, tryabvashte da kupuvam i opakovam podaruci i oshte kamara neshta koito edva li vi interesuvat

nadyavam se glavata da vi e haresala

do skoro i cun

-----

《》