四十七

719 73 25
                                        

Техьонг бе стоял дълго след като Кук бе заспал до него, размишлявайки над казаното от другото момче. Вече го разбираше напълно. Разбираше, че болката, тъгата и несправедливото му минало го бяха превърнали в човека, който бе днес.

Бяха разклатили психиката му из основи и той бе започнал да изгражда стени пред всичко и всички, за да не бъде наранен отново. Не си позволяваше да чувства, за да не довърши себе си с това. Бе избрал най-лесния начин, желаейки да бъде безчувствен и безразличен към всеки и всичко. Но на каква цена бе всичко това?

Техьонг бе прав. Чонгкук бе дълбоко наранен вътре в себе си и се нуждаеше от нечия помощ, от помощта на Техьонг. Русия искаше да му помогне с цялото си сърце и дълбоко в себе си знаеше, че той е този, който трябваше да го направи, не друг. И щеше. За нищо на света нямаше да накара Чонгкук да понесе поредната загуба като го остави сам.

Заради дългите размисли, сън не бе могъл да го хване часове след полунощ. Затова и Кук бе първия, който се размърда в леглото рано сутринта.

Техьонг усети това и мисълта му отново да остане сам в студеното легло подсъзнателно го подтикна да увие ръцете си около врата на Чон. Кук се усмихна в просъница и го придърпа по-близо до себе си. Не можеше да се наслади на по-малкото момче. След малко Кук отвори очи и се прозя, а Техьонг последва примера му малко след това.

-Добро утро! - Чонгкук се усмихна и постави мека целувка по челото му. 

-Добро и на теб! - по-малкия се сгуши в чернокоското - Как спа?

-Спах добре след като бях близо до теб! -Техьонг се усмихна при чутото - Техьонги, знаеш ли?! Напоследък се чудя... - той замлъкна и с пръста си започна да прави кръгове по рамото на другото момче - Чудя се с какво те заслужих? С какво заслужих доброто ти държание и това да бъдеш все до мен? Аз съм отвратителен човек! - каза Чон погнусен от самия себе си.

-Какво? 

-Такъв съм! Не заслужавам да ми се случва нищо добре! Не заслужавам ти да ми се случваш!

-Куки, какви ги приказваш? - Техьонг се изправи на лактите си, за да погледне в очите Кук - Какви са тези мрачни мисли толкова рано сутрин?

-Не можеш да го отречеш, Техьонг! Не съм направил нищо добре през живота си! Не съм помогнал на никого!

-Това не е вярно! Помогна на ме, толкова бързо ли забрави? Щяха да ме изнасилят и ти ме спаси!

-Не, Техьонги! Не е твоя задача да се защитаваш. Аз съм този, който трябва да го прави! Аз съм този, който трябва да се грижи за теб и да те пази! - Кук му каза като болката в гласа му се усещаше - Смятам, че е крайно време да се...

_____

zragi driteli 

gotvete se za razdyala 

just saying

btw kak vurvi karantinata pri vas?

_____

Death Wish || taekookOnde histórias criam vida. Descubra agora