-Чонгкук, какво не разбра от това да се махнеш! Не се прави на загрижен като не си!
-Какво? Шегуваш ли се? Не ме дразни, ще разбия вратата ако доброволно не я отвориш!
Техьонг не му отвърна с нищо по-различно от истеричен рев.
Това беше краят за Кук. Нервите му не издържаха и от първия път успя да счупи вратата на тоалетната.
Веднага клекна до Техьонг и обхвана лицето му в шепите си и с палците си изтри сълзите, стичащи се по бузите му.
Техьонг обаче не искаше тази близост в момента, затова постави ръцете си на гърдите на чернокоското и го отблъсна в противоположната посока с цялата му останала сила.
-Техьонг, какво ти става? Въобще наред ли си? - Кук изглеждаше изумен от постъпката на Ким, но миг по-късно се досети, че сега не бе правилния момент да си изпуска нервите, затова отново се върна на колене си и за пореден път опита да намери път към лицето на русия.
Той прегърна силно Техьонг, макар русокосото момче да не спираше да опитва да се измъкне от него.
-Пусни ме! - викаше той.
-Не, няма! - отвърна безцеремонно Кук, притискайки го още повече до себе си.
-Защо? Не те искам близо до себе си! Казах ти да ме оставиш!
-А аз ти казах, че няма! - Кук говореше със съвсем спокоен тон в тази нажежена ситуация, която не бе присъщо за него - Няма да те пусна, защото ми пука за теб и няма да те оставя докато не ми кажеш какво се случва!
-Защо говориш всичко това без да го мислиш?
-Кое, Техьонги?
-Това! Гледаш ме в очите и ме лъжеш? Как си позволяваш да ме наричаш с мили думи и да ме прегръщаш, след като единственото нещо, което искаш е да ме вкараш в леглото!
-Моля?! - Кук се отдели от Техьонг, за да го погледне - Кой ти каза това?
-Т...той! - Техьонг посочи с глава към стаята, в която лежеше Мин, облян в кръв и вино.
-И ти му повярва ли, глупаче?! - Чон се усмихна насреща му, като пое лицето му в шепите си и най-старателно избърса новопотеклите сълзи.
-Не е ли вярно? - Техьонг го погледна с последната останала надежда в очите му.
-Не, разбира се! Ако съм имал такива намерения към теб, нямаше да чакам толкова дълго, за да действам. - Кук го погали по бузата - Но аз те обичам, Ким Техьонг! Обичам те с цялото си сърце, никога не бих се отказал от теб и за нищо на света не бих ти сторил нещо подобно!
Техьонг не искаше да чува нищо повече, за да се хвърли в прегръдките на Чонгкук, които бяха единствената му утеха в този миг.
Единственото, от което се нуждаеше сега бе да усеща ръцете на Кук обвити около него, които леко да галят меката му руса коса. Нежните му целувки да го успокояват така както нищо друго. И гласът му да носи утешителна атмосфера със себе си.
Постепенно хлипанияна на другото момче намаляха и той се отпусна в ръцете на Чонгкук, откривайки спокойствието и успокоението в прегръдките му.
- Не ме оставяй, Чонгкук! - въздъхна болезнено Техьонг.
-Никога!
_____
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
