Death Wish || taekook

一百五

-Джимин, цялото токбоки ли взе за себе си? - Чонгхуан смърщи вежда, недоволен от това, че не бе останало за него.

-Аз съжалявам, господин Чон! - Мин сведе глава - Заповядайте порцията ми! - Джимин бе готов да подаде своята чиния в ръцете на бащата на Чонгкук, когато нечия друга ръка го спря.

-Джимин, не е нуждо да правиш това! - Джун отмести погледа си от малкото момче, като го заби в този на господин Чон - Ако е искал е можел да си вземе! Не е нужно ти да се лишаваш, заради него.

След изказа на Намджун, Чонгхуан се ядоса и почервеня от яд.

-Какъв ти е проблема, момче? - пита Чон, сдържайки нервите си, опитвайки се да не повишава тон.

-Проблема си ти! Не разбра ли, че никой в тази килия не ти е длъжен, а още по-малко Джимин! 

-И как реши това ако смея да питам?

-А ти как реши обратното? - двамата вече говореха на далеч по-висок тон от допустимия.

-Ще те помоля да не се забъркваш с неправилния човек! - господин Чонгхууан говореше, като дълбоко вярваше в думите си.

-А аз ще те помоля да си научиш мястото в тази килия, старче! - Джун се изправи срещу Чон.

-Някой друг ще наричаш "старче", пикльо! - не остана по-назад Чонгхуан, ставайки от стола веднага след Ким.

-М...моля ви... спрете да се карате! - Джимин се намеси, като сложи длан на рамото на Чон, опитвайки се да го вразуми - Аз.. не съм гладен вече, Намджун! Той... той - Мин погледна към Чонгхуан - може да вземе хр...

-Не се меси, Джимин! - казаха в един глас двамата мъже, хванали се за вратовете.

Затворниците мирно стояха на масата, като бяха между чука и наковалнията. Виждаха как спора се разрастваше, но не заемаха позиция.

-Вече никой не желае да те слуша и изпълнява заповедите ти! Не означава ли, че това е загубена кауза? - зададе реторичен въпрос Намджун - Вече не си онзи всяващ страх в хората Чон! Набий си го в празната глава! - Ким го удари по главата няколко пъти, което изкара Чон извън равновесие. 

-Вървиш по много тънък лед, Ким Намджун! Преминаваш всякакви граници и ще съжаляваш горчиво за последствията! - предупреди го по-възрастния.

-Какво ще стане? Хм? Не ме е страх от теб, ясно ли ти е? - Джун викна вече на предела на нервите си без да очаква какво ще му се случи.

Господин Чон пазеше самообладание, докато у него бушуваха хиляди емоции, които замъгляваха съзнанието му с мисли, които го караха да действа нерационално в този момент.

Чон извади ножа, който държеше скрит на колана си и за части от секундата наръга момчето срещу себе си. 

Очите на Джун се отвориха широко, като той усети силна пронизваща болка, която го накара да падне на земята в безпомощно състояние.

В този момент от кухнята излязоха Кук и Чон, смеейки се на поредната нелепа шега до мига, в който очите им не срещнаха лежащия Намджун, облян в кръв и заобиколен от затворниците. Чонгкук се затича към приятеля си, нареждайки на момчето с ментовата коса да съобщи на караулрите за случилото се.

_____

ah namjoone mnogo si capnat v ustata

_____