Death Wish || taekook

一百三十一

На вечеря семейство Ким вече бе поставило още един стол около трапезата. Майката бе сервирала още една порция отгоре и похвалите за гозбите и бяха с една повече.

Чонгкук се хранеше обезпокоен от обвинителния поглед на мъжа в къщата. Господин Ким не можеше да свикне с подобна обстановка и не виждаше нищо добро в бъдещите си отношения с Чон.

За разлика от него всички останали се държаха гостоприемно с новодошлия, което не се нравеше особено на възрастния мъж.

-А... аз съм Ънджин! - по-малката сестра на Техьонг каза и подаде ръката си, за да се здрависа с Кук.

-Чонгкук! - усмихна се топло чернокосия и пое ръката и.

-Ънджин, какво си мислиш, че правиш? - попита бащата, невярвайки, като раздели ръцете им.

-Как какво, татко? - момичето погледна към недоволния си баща - Той е приятелят на Те оппа! Мисля, че е редно поне да се запознаем,нали?

-Аз съм Чонггю. Приятно ми е! - обади се и по-малкия брат на Техьонг, а Чонгкук кимна и се усмихна на по-малкия.

-Не Чонггю, не ти е приятно! Нито пък на теб, Ънджин! - господин Ким каза със сериозен тон, като в този миг усмивката на Чонгкук посърна.

Чернокосият се почувства много неудобно, но въпреки това не каза нищо. Знаеше, че семейството на Ким няма да го приеме толкова лесно, но за него това не беше от голяма важност. Щом Техьонг бе до него, той не се нуждаеше от нищо повече.

-Татко! - брюнета остави приборите си настрана - Остави Ънджин и Чонггюда правят каквото искат. Вече са достатъчно големи и могат да решават за себе си. 

-Не ми казвай как да си върша работата като родител, Техьонг! Аз знам кое е най-доброто за децата ми и това, че този негодник успя да те подмами да бъдеш с него не означава, че ще му позволя да отнеме и другите ми две деца.

-Господин Ким! - Кук каза учтиво - Аз не съм толкова лош за колкото ме мислите и не аз промених Техьонг, той ме...

-Въобще не желая да разговарям с убиец! 

-Как бих могъл да ви докажа и да ви убедя, че аз вече не съм Чонгкук, за когото говореха телевизиите и пишеха вестниците преди години, като дори не ми давате шанс?

-Виж - мъжът започна, приковавайки очите си в тези на Чон - Работата ми ме е срещала с много такива като теб и ако не друго съм научил, че вие, престъпниците, никога не се променяте! Веднъж убиец, завинаги убиец!

-Татко, прекаляваш! - Техьонг стана от мястото си - Хайде, Чонгкуки, няма да седим и секунда повече на място, на което не сме желани! 

Двамата напуснаха помещението, като Техьонг беше безкрайно ядосан и обиден на баща си за пореден път.

-Виж какво направи! - възкликна Чонггю - Изгони хьонг и приятелят му! - младежът стана от мястото си и отиде в стаята си.

-Наистина не беше прав, татко! - Ънджин добави - Ако не друго, можеш да му дадеш един шанс! - младото момиче също се изправи и напусна трапезата. 

На масата останаха само двамата съпрузи. Мъжът все още не проумяваше, че грешката бе единствено и само в него. Съпругата му бе повече от разочарована от състоялата се току-що случка, но не можеше да направи нищо повече освен да постъпи така както постъпиха и останалите.

-Скъпа, къде отиваш? - мъжът се обърна към нея - Не ме ли подкрепяш? Не си ли съгласна с това, което казах?

-Колкото и да те обичам и подкрепям, Хьону, не мога да те оставя да разтуриш семейството ни! - тя се изправи и най-безцеремонно напусна помещението.