Death Wish || taekook

四十二

Чонгкук се изкачи по стълбите и влезе в стаята, която споделяха с Техьонг. Наведе се до нивото на паркета и погледа му затърси черната кутия. Щом я забеляза протегна ръката си, изкарвайки я от изпод леглото.

В момента, в който я хвана в ръцете си усети силно напрежение между гърдите си, след което ситни сълзи избиха в очите му. 

Нима щеше да заплаче? Нима щеше да покаже слабост?

Той се изправи и излезе от тази стая, отивайки в своята. Затвори и заключи вратата, след което бавно се спусна по нея като емоционалната вълна отдавна бе взела превес над него.

Той не можа да задържи сълзите си вътре в себе си повече щом отвори капака на кутията и старите снимки и спомени връхлетяха съзнанието му. Всичко сякаш атакува съзнанието му. Спомни си хубавите времена и дори не толкова хубавите. 

Разгръщаше снимките, които държеше в голямо тесте в треперещите си ръце. Снимките, които навяваха миналото му, заради което най-много страдаше, което бе му оставило белег за цял живот в сърцето и душата. Гърдите го свиваха все повече, а сълзите се стичаха по лицето му като водопад. 

Някои от снимките бяха почти напълно опустошени от баща му, или бяха изгорени или разкъсани на парчета. На дъното на кутията той съзря до болка познатото му писмо от майка му, което от толкова много прочитания бе запаметил наизуст. Горната част от писмото липсваше, защото бе изгорено от бащата на Кук тогава, когато го бе намерил.

Той хвана пожълтелия лист хартия и започвайки да чете гласът на майка му изникна в главата му:

''...Чонгкук, ти си моето силно момче, моят прекрасен син, който ще обичам винаги безвъзмездно. Накъдето и да те отведе вятъра на живота, мама знае, че ти винаги ще бъдеш нейния умен и непобедим син и ще се справяш с всичко! В тъга, в нещастие или радост аз винаги ще бъда неотлъчно до теб и ще ти давам сила, с която да продължиш да се справяш! Не ни остава много време заедно, но искам да знаеш едно, че мама ще те подкрепя във всяко твое начинание! Ще те гледам отгоре, ще ти помагам и ще те пазя! Обичам те, Чонгкуки!
                                                                                         

                                                                                                                                         Мама ''

Сълзите на Кук вече бяха взели пълен контрол над него. Той бе психически нестабилен в момента и бе на ръба на нервен срив. 

"Защо всичко лошо се случва на мен, майко?! Защо живота ми е толкова объркан, защо аз съм толкова объркан?! Дай ми сили, майчице!" - мислеше си Чонгкук, като криеше лицето си в бедрата.

Изведнъж в съзнанието му на показ излезе Техьонг. Той се бе усмихнал насреща му, докато държеше ръката си протегната. Но защо? Защо той? 

Тогава Кук си спомни колко зле бе нагрубил Техьонг по-рано. Дали не бе редно да му се извини или може би... може би да му сподели част от миналото си? Но беше ли готов за тази крачка?

Чон не мисли много. Беше готов да сподели на русокосия, за това какво го притесняваше и вярваше, че Техьонг бе правилния човек, на когото да каже, защото му имаше доверие, затова че щеше да прояви разбиране към ситуацията.

Изправи се и закрачи към стаята на Ким като преди да влезе почука.

-Те, трябва да поговорим!

_____

zdr 

kakvo mislite?

_____