Death Wish || taekook

四十八

-Не, Техьонги! Не е твоя задача да се защитаваш. Аз съм този, който трябва да го прави! Аз съм този, който трябва да се грижи за теб и да те пази! - Кук му каза като болката в гласа му се усещаше - Смятам, че е крайно време да се предам и да излежа присъдата си!

-Кук! - подскочи от мястото си Ким - Откъде ти хрумна това? - Техьонг опули очите си, не желаейки да повярва на ушите си - Не може да говориш сериозно! 

-Говоря напълно сериозно! Не съм човек, който заслужава свободата си след всичко, което съм направил! 

-Ами... ами ние? - Техьонг каза с треперещия си глас, опитвайки се да го разубеди - Какво ще стане с нас?

-И двамата знаем, че всеки друг би бил по-добър за теб от мен! - тъжна усмивка се бе настанила на лицето му като тъгата го бе обзела отново.

-Чонгкук, за мен няма по-добър от теб! - Ким обхвана лицето му - Няма друг, който да ме направи по-щастлив от теб! Няма друга усмивка, която да ме кара да полудявам. Няма други целувки, които да ме разтапят така както твоите. Няма друг като теб, Чонгкук! - Техьонг се стовари върху Кук като вече плачеше.

-Техьонги, аз не съм правилния за те...

-Не, Чонгкук точно ти си правилния за мен! - Ким бе изпаднал в паника и малко по малко губеше контрол над себе си и повишаваше тон - От..откога това ти се върти в главата? 

-Всъщност от сравнително отдавна! Мислих много! И... и смятам, че това е най-правилното решение, което съм взимал някога! Дойде времето, в което да платя за грешките и да страдам!

-Чонгкук, чуваш ли се какви ги говориш? Или тези уши ги използваш само за завършек на главата? - русия затвори очите си, пое си дъх и продължи с уравновесен тон - Чонгкуки, страдал си достатъчно през живота си, не ти ли стига всичко, което си преживял до момента, а пък сега ще прекараш остатъка от живота си в килия, заключен между четири стени, насаме с мислите си? Това ще те промени! Ще те подлуди!

-Така е правилно? - възрази чернокосия безмълвен. 

-Чудно ми е само едно? Толкова лесно ли ще се откажеш от мен? Толкова бързо ли ти омръзнах? - намръщи се Техьонг и скръсти ръце пред гърдите си.

-Аз не съм се отказал от теб, ТеТе! И никога няма да го направя! - Чон потрепна при изказа си - Как бих могъл да се откажа от единствения, който не ме оставяше дори в моментите, в които бях самото зло, когато бях груб и лош?! Как бих могъл да се откажа от някой, който видя доброто в мен и повярва в него?! Повярва в мен! Как бих могъл, Техьонги?! - сълзите на русокосия се стичаха по бузите му и той плачеше тихо без да казва нищо, склонил глава - Точно така! Не бих!

-Тогава защо ни го причиняваш? Защо искаш да убиеш нас и всичко, което сме имали?

-Правя го за твое добро, ТеТе! Ако някой ден изляза от затвора...

-Ако никога не излезеш...?

-Ако изляза някога... - Кук продължи, не му правейки впечатление думите на другият - Ще те открия и ако все още нямаш човек до себе си, аз ще бъда този човек! - Кук се пресегна и хвана ръката на Ким, преплитайки ги една в друга.

Техьонг не издържа повече и се хвърли в прегръдките на другия, усещайки как това бяха едни от малкото им оставащи моменти заедно.

Силно се надяваше да сънува, това да бъде най-лошият му кошмар, но уви сънуваше буден и реалността го сравни със земята точно в момента, в който разбра, че Чонгкук малко по малко се изплъзва от ръцете му.

_____

sujalqvam

and

na 127 glava na finalnata prava da dovursha istoriyata sum

ili puk ne

moje bi oshte malko drama predi kraya

_____