Death Wish || taekook

三十五

Чонгкук си бе сложил шапка и маска за уста, които караха само тъмните му и почти черни очи да бъдат единственото видяно от околните.

Заобиколи, за да отиде зад банката, където имаше 4 полицая, които зорко се оглеждаха, охранявайки обекта. Минавайки покрай тях, Кук фалшифицира кашлицата си, която премина в неумолима борба за въздух, падайки на земята.

Нищо неподозиращите униформени се стекоха да помагат на Чон, без да предполагат, че това е той. Чонгкук бе добър в актьорската игра и всичко се случи точно по сценарий.

Юнги на свой ред изскочи сякаш от нищото като през компютъра, който размъкваше навсякъде със себе си блокира системата на цялата банка и всички врати се отвориха на секундата. Той влезе вътре и намери пътя към всички сейфове пълни с пари.

Чонгкук все още се "превиваше" от кашлицата, когато един от полицаите свали маската му, откривайки лицето му наяве. Полицаите веднага разпознаха познатата физиономия на Чонгкук.

Чон бе подготвен за това. Бръкна в джоба на панталона си като от там извади сълзотворния газ заедно с хлороформа,  разпространявайки го навсякъде и успявайки да избяга преди той да бе подействал на униформените.

Полицията беше долу на земята, не можейки да стане от там, поради сълзи в очите или парализиралите им се крайници, заради веществата в упоителните спрейове.

Чон се усмихна подло и за последно хвърли един надменен поглед на охраната, след което влезе през отворените врати на банката.

Чу шумът идващ от едно от помещенията и се завтече натам. Завари Мин, който грабеше тестета с пари, тикайки ги в черен чувал.

Минута по-късно по-голямото състояние на банката беше в торбите, които двете момчета мъкнеха към пикапа на Юн.

Когато вече бяха напът към дома на Юнги, двете момчета се засмяха зловещо и удариха юмруците си.

-Повече няма да ядем студен рамьон, Кук! - извика развълнувано Мин - Предлагам ти да отпразнуваме успешния обир с шведска маса и хубаво вино!

-Няма да откажа! - Чон се засмя, лягайки назад на опънатата седалка.

Момчетата не усетиха кога бяха пристигнали, защото хубава музика с много приказки ги развличаха през целия път.

Стигнаха и разтовариха всички пари, слагайки ги на сигурно място в мазето на имението.

-Честно казано не очаквах нещата да протекат толкова добре и то без никакви спънки!

-Нали все пак работиш с мен, а аз никога не се дъня! - Чонгкук повдигна едната си вежда самодоволно, след което продължи - Но сме добър екип няма спор!

-Какво смяташ да правиш сега? - Юн го пита.

-В този момент се нуждая само от Техьонг, нежните му ръце, обвити около мен и меките му целувки, който ме приспиват на момента!

-О, поете! Хайде ходи си при любовника да се лигавите!

_____

muzata mi potuna v dun zemq

nqkoi da vzeme da dovurshi istoriyata vmesto men plz

_____