Death Wish || taekook

一百四

Мина известно време откакто бяха вкарали Юнги в затвора. За краткото време, което бе прекарал там той успя да намери обща приказка с много от съкилийниците си.  Макар, че успя да се сприятели с повечето, той често предпочиташе компанията на Намджун и Чонгкук.

Често избираше да върши общественополезен труд заедно с тях, за да могат да си приказват. Щеше да излъже ако кажеше, че прекарвайки времето си с Ким и Чон той не се бе сближил с тях. Дори напротив бе затвърдил приятелството си с тях. Не можеше да отрече, че ако не бяха те дните му в затвора щяха да минават толкова бързо.

От друга страна, господин Чон, наблюдавайки отстрани въобще не му се нравеше. Забелязвайки другите момчета, той все не си намираше място. Не харесваше това, че на него му бе отнело години, за да си създаде име в този затвор, а сина му успяваше да се впише толкова добре дори на място като това.

Още повече не му изнасяше това, че Джимин понякога намираше компанията им за приятна и дружеше с тях, оставяйки него сам. Господин Чон усещаше, че Джимин бавно и полека му се изплъзваше от ръцете. Не искаше това да се случва, защото колкото и да не искаше да си признае Джимин бе единствения останал в цялата килия, с който имаше обща приказка. Ако и той му обърнеше гръб Чонгхуан щеше да бъде едно голямо нищо.

След като загуби позицията си на глава на килията и всички вече отказваха да го слушат, като страхопочитанието към него се бе заменило с ехиден и отвратен поглед, той усещаше, че ситуацията не бе под негов контрол и това го притесняваше повече от всичко. Знаеше, че дори и да отправи заплаха към някой от затворниците, те имаха освен Чонгкук и Намджун и Юнги зад гърба си.

Господин Чон обаче си имаше едно наум и тъй като в последните дни му се налагаше да прекарва много от времето си насаме със себе си, той измисли чудесен план, за който бе убеден, че няма да се провали. Щеше да накара сина си да си плати за всичките нерви, които му бе образувал още с постъпването си в тази килия. Просто изчакваше най-удобния момент, в който да удари сина си и неговите високомерни приятелчета под кръста.

Този път щеше да работи сам, без да издава своите мисли и чувства дори на Джимин, като така беше убеден, че нищо нямаше да се провали.

Бе хладна и облачна сутрин, в която всеки се наслаждаваше на обилна порция храна, готови да се заредят с нова доза енергия за предстоящия си работен ден. На масата цареше пълна тишина, докато всички затворинци скопойно закусваха. Чуваха се само потропването на приборите, удрящи се в чиниите и тук-таме някое примляскване, в знак на това колко доволно ядяха. Юнги и Чонгкук бяха в кухнята където приготвяха кафе, освен за себе си и за останалите затворници.

-Джимин, цялото токбоки ли взе за себе си? - Чонгхуан смърщи вежда, недоволен от това, че не бе останало за него.

_____

Пригответе се за екшън и драма след няколко глави

:)

_____