Death Wish || taekook

一百七

Намджун бе поставен на механично легло с колела, което бе откарано с помощта на сестри до стационара на затвора.

Процесът по операцията започна, когато се появи главния лекар. Той бе в началото на своите тридесет години, висок, с тъмна коса и в този момент притеснена гримаса се бе настанила на лицето му.

Бързо премахна хладното оръжие, което бе забито малко над стомаха на затворника, след което се погрижиха да зашият раната.

-Доктор Ким, животът му е в опстност! Губим го! Какво ще правим? - всяваше паника една от сестрите с виковете си.

-Моля, не напрягайте ситуацията допълнително, сестра Чонг! - докторът опита да запази спокойствие дори и в момент като този, в който се бореха за живота на затворник - В цялата си кариера не съм загубил един пациент! Да не се казвам Ким Сокджин ако не успея! - той отвърна. 

Сокджин хвана електрошока, като го потърка няколко пъти, за да придобие мощност, след което допря медицинския уред до гърдите на момчето на болничното легло. Намджун подскочи при досега с електрошока, но дори след това не успя да се върне в съзнание. Доктор Ким повтори този процес още няколко пъти, докато на екрана не се появиха първите признаци на живот от страна на Джун.

Джин изпусна въздишка на облекчение в този момент, оставайки уреда при останалата апаратура настрана. Избърса потта, образувала се на лицето му и се загледа в пациента.

Момчето изглеждаше видимо по-младо и имаше хубави черти, поне според Джин. Чудеше се как бе се стигнало до там, че да се сбият в затвора и в присъствието на толкова много затворници.

-Докторе! - викаше сестра Чонг зад гърба на Джин, но той не я отчиташе, защото се бе заплеснал по лежащото момче - Доктор Ким! - викна тя по-силно, като пискливия и глас успя да имъкне Джин от транса му.

-Д...да? - той се обърна към нея, а съзнанието му продължаваше да бъде замъглено с пациента.

-Доктор Ким, викам Ви от повече от пет минути, а Вие дори не ме отразявате! - тя отбележи - Добре ли сте? 

-В отлично състояние съм, сестра Чонг! - той и отвърна.

-Добре, щом така сте казали! - тя се усмихна.

-Благодаря за първата помощ, която оказахте на момчето вместо мен! - Джин отвърна също с топла усмихва - А сега можеш да вървиш и да си починеш, сестра Чонг, свободна сте!

-Ами... ами Вие? Няма ли да тръгвате също? - поинтересува се тя.

-Аз ще остана още малко, за да се уверя, че всички е наред с него! - послъга Джин.

Ким почака докато дежурната сестра излзе от стаята, когато се обърна отново към Намджун и се умихна при вида му.