Death Wish || taekook

七十三

-Аз и той... - Техьонг прехапа долната си устна в опит да не заплаче, връщайки се назад в спомените, които носеха сълзи от носталгия в очите му - Аз и той не бяхме просто отвлеченото момче и най-издирвания престъпник в страната, бяхме нещо повече. - блондина преглътна буцата в гърлото си, а след това продължи - След като той се предаде и аз вече бях при семейството си, те започнаха да ми казват, че съм се променил, което не е лъжа, но всички пропускат частта дали влиянието на Чонгкук наистина е било лошо!

Техьонг спря за миг, давайки момент и на себе си на психоложката, за да могат да подредят мислите си. Пое си дъх и продължи, веднага след като се почувства готов.

-През времето, което бях при него аз опознах света на убиец и видях какво се крие зад престъпника, който всички обругават! Може би не успях да се докосна напълно до света на един такъв човек, но възможността да бъда толкова близо до него и да общувам ми беше достатъчно, за да мога да се убедя, че нищо не е такова каквото изглежда.

Жената пред Техьонг до такава степен бе потънала в изказа на русокосото момче, че съвсем бе забравила да записва това, които момчето говореше.

-Чонгкук от своя страна имаше възможността да опознае моя свят. Светът, до който никога не бе предполагал, че ще се докосне доброволно. Той намери в мен топлината на това да бъдеш разбран и обичан, а не обиждан и отхвърлян. Пожела да почувства това,от което винаги се бе страхувал и умело отбягвал - любовта! А аз не се изплаших и му дадох това, от което най-много се нуждаеше, това, което никой никога не му бе дал - обич!

Техьонг говореше това, което мислеше без да лъже. Нямаше намерение да подвежда психоложката. Нуждаеше се от разбиране, което се надяваше, че най-после щеше да открие в жената пред себе си.

-Доверието между мен и него се градеше с всеки изминал ден. Бариерите между нас падаха и оставаха на показ само нашите оголени и влюбени души. Сякаш за толкова време той успя да се превърне в целия ми свят и всичко, което някога мога да искам.

Ким говореше неуморно, а госпожа Ким се учудваше с всяка секунда колко много бе държал в себе си Техьонг преди да се срещне с нея.

- И в момента, в който той реши, че правилното място за него е затвора и бе твърдо решен, че ще се предаде и постъпи там, нещо в мен се пречупи. - момчето заплака, а жената грижливо му подаде кутията с кърпички - Отначало... отначало бях оптимистично настроен към ситуацията, защото все вярвах, че ще успея да го разубедя, но колкото повече мислих и говорих с него, толкова повече осъзнавах, че това да бъдем заедно е една прекрасна илюзия на моето съзнание, която аз не можех да призная пред себе си, че няма да бъде реалност.

Техьонг заплака силно, давейки се в плача си. Надяваше се да се почувства по-добре като изкаже всичките си тревоги за Кук и изкара всички сълзи навън, но защо това не се получаваше.

-Съжалявам за теб и Чонгкук, Те!

_____

nz za vas ama na men mi e tujno za tatetae

_____