Death Wish || taekook

一百三十

-Татко? Ти какво правиш тук? Не трябваше ли да си на работа по това време? 

-Да, трябваше. Но си тръгнах по-рано, защото ми се искаше да те посрещна, синко! - бащата тръгна към сина си, за да го прегърне, когато погледът му падна върху нежелания гост в дома му, а той бе именно Чонгкук - Какво прави този тук? - господин Ким гледаше с отвращение към бившия затоврник.

-"Този тук" си има име! - в същия момент, чувайки това Техьонг смръщи вежди- Той ще остане с нас, докато не намерим жилище в което да се изнесем заедно! - поясни по-малкия Ким.

-Техьонг, пределно ясно ти е, че аз не удобрявам да се виждате, а още по-малко е добре дошъл в дома ми!

-Аз съм там където е Чонгкук! Ако изгониш него си тръгвам и аз. - възкликна брюнетът.

-Техьонг! - бащата го повика с по-висок тон, недоволен от това в каква ситуация го поставил синът му - Не допускам убийци в дома си! 

-В такъв случай ти вече имаш само един син. - Техьонг погледна към по-малкия си брат-Чонггю.

Чонгкук се доближи до кафевокосия, като хвана ръката му, опитвайки се да го успокои.

-Техьонги, не се притеснявай! Това не е проблем за ме...

-Не, Чонгкук! Проблем е. - Ким свъси вежди, обръщайки се към гаджето си - Аз те обичам и искам да живея под един покрив с теб и докато това се случи баща ми трябва да престане да бъде толсова тесногръд и да научи веднъж за винаги, че аз мога да взимам решенията за себе си! - Техьонг премести очите си върху Хьону - Трябва да научи, че аз няма да те напусна само заради неговата безсърдечност.

-Техьонг, прекаляваш! - отбеляза мъжът със строг тон.

-Избирай, татко! Аз или ти?

Мъжът отново бе поставен на кръстопът и въпреки, че бе взел методите си на възпитание от своите родители, които гласяха, че детето ти винаги трябва да бъде на първо място пред всички останали, господин Ким все още се колебаеше в решението си. Той самият не искаше да губи сина си, но не искаше Чонгкук да му се мярка наоколо.

-Скъпи! - Даън постави ръката си на рамото му - Нека останат за малко пък след това ще мислим какво ще правим. - жената за пореден път умилостивяваше съпруга си, защото тя също като него се страхуваше да не разбие семейството си.

-Хубаво тогава! Чонгкук ще остане. Но... - Хьону възкликна с вдигнат пръст във въздуха - Без никакви целувки, прегръдки и лиготии в мое присъствие! 

Техьонг се усмихна, чувайки това. Той отиде при по-малките си брат и сестра, давайки им топла прегърдка.

-Радвам се, че взе правилното решение, Хьону! - съпругата му благодари, кимайки.