Death Wish || taekook

六十七

Майката на Техьонг беше претърсила целия интернет, за да открие най-добрия специалист, който да помогне на сина и.

В крайна сметка беше открила доста добри психолози, но трябваше да избере един, а номерата на другите щеше да запази в случай, че се наложеше да посетят и друг.

Тя взе телефона си и набра номера на жената, при която имаше намерение да отиде.

-Добър вечер, госпожо Ким! Удобно ли е?

-Да, разбира се! Кажете! - отвърна жената от другата страна.

-Мога ли да запиша час при вас? Имам нужда от професионалната Ви помощ! - говореше Даън, като се разхождаше из апартамента.

-Разбира се! Кажете кога ще Ви бъде удобно да дойдете до кабинета ми.

-За мен няма значение. Когато има място в графика Ви, но моля Ви нека бъде възможно най-скоро, защото е спешно!

-Добре, тогава... какво ще кажете за утре в 3?

- Ще бъда там! - каза майката на Техьонг.

-Кажете ми едно малко име, моля!

-Даън.

-Благодаря! Записвам ви и ви очаквам утре в кабинета си!

-И аз благодаря, дочуване!

-Дочуване!

След като връзката прекъсна майката седна на дивана и се отпусна. Беше притеснена. Истинско майчинско притеснение.

Тя се изправи на крака и отиде в стаята на сина само, за да го види как лежи омърлушен под завивките.

-Техьонг, скъпи! Гладен ли си? Искаш ли да ти направя от вълшебната ми пилешка супа! - майката седна на леглото, прегръкайки го.

В отговор тя получи просто едно отрицателно клатене на глава от страна на блондина. Не бе нито гладен, нито жаден.

Беше изгубил живака в себе си, нямаше го онова радостно и весело момче, което беше той преди. Майката не можеше да познае сина си.

Дори, когато бе болен, Техьонг никога не бе изпадал в състоянието, в което бе сега.

-Искаш ли да отидем и да се разходим някъде с брат ти и сестра ти? - отново отрицание - Ами да гледаме някой филм? - нищо.

Госпожа Ким се отчайваше с всяка следваща секунда, не можеше да гледа сина си такъв - изгубил най-важното, а това бе именно желанието си за живот.

Тя притисна тялото на Техьонг в своето в задна прегръдка. Поне това можеше да направи, ако не друго.

Изведнъж звънецът на входната вратата извести, че имаха гост. Госпожа Ким се зачуди, не очакваше никого по това време.

-Кой ли може да е по това време? - тя се запита след като звънът се повтори и потрети - Идвам! - тя отговори.

Щом отвори вратата, майката срещна загрижена поглед на момчето отсреща. Отдалече човек можеше да забележи колко угрижен бе той. В очите му се четеше паника и притеснение, което го караше да трепери.

-Техьонг! - викна той и избута майка му, проправяйки си път към спалнята на русокосото момче.

_____

a sega de

koi e tova???
_____