Death Wish || taekook

九十七

Бяха изминали няколко дни от разговора на Джимин и бащата на Чонгкук. По-малкото момче измисляше всевъзможни начини да изкопчи нещо от Чонгкук, но все нещо му липсваше, за да завърши плана си. 

Знаеше отлично, че Чонгкук нямаше да му сподели нищо просто така, затова реши, че ако бе пиян би излял цялата си мъка. Нещо повече Мин имаше възможността да го направи само негов. След вечеря Пак задейства плана си, като за начало започнаха с няколко чашки.

-Налей ми още! - Чон подаде чашата си на Джимин, а по-малкото момче послушно му доля.

Чонгкук пиеше парливата течност и усещаше как стаята започваше да се върти, усещаше, че губи контрол над себе си, но въпреки това не спираше с пиенето.

-Топло... - той хлъцна - Топло ми е! Искам навън! 

-Чонгкук, не може! Пиян си! - Намджун го погледна накриво, мръщейки се, като забелязваше положението на чернокосия.

-Не съм! - той отрече - Джимин, нека отидем навън! - след тези думи Мин не почака и секунда повече и задно тръгнаха към градината.

-Ще дойда с вас! - Джун им каза.

-Не, не. Няма нужда, стой си тук. Аз ще се справя с него, не му бери грижа. - Джимин отговори.

Намджун гледаше отдалечаващата се фигура на Джимин, което едва крепеше тази на Чон. Джун смръщи вежди с ясната представа, че не беше добра идея да оставя пияния си приятел в ръцете на помощника на дявола.

Но поне се надяваше Чонгкук да си спомни какво си бяха говорили, когато разчистваха канализацията преди седмица. Надяваше се...

***

Джимин и Чонгкук излязоха в градинката на затвора, като Мин намери най-близката пейка, на която остави чернокосия да седне, защото ръцете му вече бяха прималели.

-Защо животът трябва да бъде толкова несправедлив към мен? - Чон проговори след като бе изпил голяма глътка от алкохолнаа напитка - Толкова много ли поисках?

Джимин стоеше до Кук, гледайки момчето до себе си, което така неуморно гледаше звездите с навлажнени очи. 

Сега бе ред на Пак да се включи в играта. Той се приближи до другия и преди чернокосия да ме усетил, Джимин вече жадно целуваше устните му .

-Какво правиш? - пита Чонгкук, бутайки по-малкото момче от себе си, опитвайки се да мисли трезво, въпреки че в момент като този това бе много трудно за него - Да не си някакъв извратен? - той избърса устните си с погнуса на лице.

Джимин обаче не се отказа след тези думи. Той се прибилжи до ухото на Чонгкук, прошепвайки му съблазнително:

-Просто се остави на желанието да завладее тялото ти, Чонгкуки! - и Пак отново сля устните си с тези на Кук, като обкрачи другият, сядайки върху слабините му.

Чонгкук бе прекалено пиян, за да исли за каквото и да е в момента, но Техьонг не напускаше ума му дори и за секунда.

-Техьонг! - простена той в целувката си с Джимин, а другото момче продължи да го целува надолу по врата му - Техьонг, скъпи!

_____

ne me ubivaite

_____