Death Wish || taekook

一百二

Месеците за Чонгкук минаваха бързо, като дните му се сливаха поради причината, че правеше все есдно и също. Бе затънал в меланхолията на дните си в затвора и бе потънал в дейностите, които вършеше.

Беше на принципа "Когато ръцете са заети, ума си почива". Целодневно вършеше общественополезен труд като не обръщаше внимание на мислите си, които безспирно го разсейваха. Вечер, когато останеше сам се надяваше силната умора да не го оставя буден. Умело отбягваше темата Техьонг, защото само при мисълта за русокото момче сълз напираха в очите и той оставаше безсилен и уязвим пред всичко и всеки.

През изминалите месеци Техьонг не дойде нито веднъж за свиждане, което натъжаваше Чон още повече. Повече от всико се нуждаеше да се срещнат. Просто да го види, не искаше нищо повече, а само да знае, че е добре.

Чонгкук се радваше, че поне баща му не създаваше проблеми, защото така или иначе нямаше силата и нервите да се разправя и с него. 

Беше поредната вечер, налегнала Сеулския затвор, където всички затворници след дълъг работен ден в градината, най-после имаха възможността да си отпочинат заслужено и да хапнат по нещо.

На вечеря, както в послено време, всички се хранеха спокойно, докато Намждун не се намеси и не наруши тишината, казвайки:

-Разбархте ли?! - той привлече вниманието на повечето, които вдигнаха погледите си, насочвайки ги към него - Ще има нов затворник в нашата килия! - каза набързо и продължи да се храни.

-Откъде пък чу това? Аз нищо не съм разбрал! - бащата на Чон се обади.

-От караулите. Чух ги да разговарят. - Джун отвърна, а Чонгхуан кимна.

След малко караул обяви новината, като всички освен Чонгкук вдигнаха очи, за да видят новия си съкилийник. Той отново бе замислен и ровеше в храната си сякаш търсеше нещо.

Веднага след това вкараха затворника. Беше момче в краят на двадесетте си години, със среден ръст и коса, която привличаше вниманието отдалече.

-Кук? - Джун повика Чон, но чернокосия не го отрази - Чонгкук, новия. - Ким го побутна като си спечели озадачен поглед.

Чернокосото момче погледна по посока, накъдето всички гледаха и очите му срещнаха тези на другото момче.

-Юнги? - Кук премигна няколко пъти, като поливнчата усмивка се образува на лицето му.

-От плът и кръв! -Юн отвърна, а след това отиде и прегърна своя стар приятел.

-Не те оставя тази килия и ти не оставяш нея! - пошегува се Чонгкук, правейки му място на масата до себе си.

_____

aide gotovo
_____