Death Wish || taekook

一百三十五

-Защо ме извика?

-Кук! - каза човекът лежащ на болничното легло - Моля те, дай ми шас да разговарям с теб един път в живота си.

-Не, татко! - озъби се чернокосото момче - Ти пропиля своя шанс отдавна! - Чонгкук бе изнервен и това си личеше по хапливия му тон.

-Кук, изчакай! - спря го баща му - Нека говорим сега и повече никога няма да ме срещнеш в живота си! Обещам!

Чонгкук се обърна към него. Това беше единствения му и последен шанс да се отърве от баща си веднъж и завинаги.

-Какво толкова имаш да ми казваш след всичко, което направи?

-Моля те, седни! - господин Чон посочи стола, намиращ се до болничното му легло.

-Е? - Кук скръсти ръце след като се настани - Слушам те! Говори! 

-Както виждаш не ми остава много... Преди около месец ми откриха последен стадий на рак на черния дроб и двустранна пневмония. - мъжът започна - Исках да те видя за последно и да ти се извиня, Чонгкук. Да ти се извиня за всичко, което преживя, заради ме...

-И си мислиш, че едно извинение ще оправи всичко? - Кук започна да вика - Та ти съсипа целия ми живот... - Чон каза с тъжна усмивка на лице подигравателно - Заради теб се превърнах в убие...

-Знам, знам! - отвърна мъжът със спокоен и уравновесен тон - Не бях бащата, който искаше. Но повярвай ми всичко това не беше по моя воля!

-А по чия? Хм? - озъби се младото момче.

-В онези години не бях на себе си! Знаеш, че наркотиците ме промениха коренно и започнах да върша неща, за които и до ден днешен съжалявам горчиво! - възрастния мъж едва не се разплака - Аз винаги съм се опитвал да те направя силен и достоен мъж, но не разбирах, че действията ми са били грешни. Исках да ти покажа колко суров може да бъде животът и от какво трябва да се пазиш. - говореше Чонгхуан - Знам, че не мога да искам от теб да ми простиш, но аз и не желая това.

-Да, така е! - Кук продължи да опорства.

-Просто... просто искам да знаеш, че макар всичко ти причиних ти винаги ще си останеш моя син! - бащата не можа да сдържи сълзите си - И сега гледайки те толкова умен, пораснал, самоосъзнат и непримирим мога само да се гордея, въпреки че заслугата не е моя!

Чонгкук слушаше и попиваше всяка дума казана от баща му. Не му се вярваше, че след толкова години баща му най-после ще сколни глава пред него.

-Знам, че ти отдавна не искаш да имаш нищо общо с мен, знам, че отдвана з атеб вече аз не съм твоят любящ баща. Знам, че в твоите очи аз съм чудовище и не заслужавам да живея. Знам, всичко знам! - господин Чон говореше през плача си, а чернокосия го наблюдаваше, като малко по малко суровото му и студено сърце се пречупваше - Запомни, че аз никога не съм искал всичко да се случи по този начин! Обичам те, Чонгкук! - каза за последно Чонгхуан, а след това премахна всички системи от себе си, които крепяха здравето му.

И преди Чонгкук да бе успял да реагира мъжът вече бе издъхнал. Чернокосото момче се опита да го върне към живот, като пусна системите му отново, но вече бе твърде късно.

-Татко! - Кук продума, свличайки се до леглото му, облян в сълзи.

_____

;(
_____