Death Wish || taekook

九十四

Техьонг бе задържан в районното за 72 часа, заради постъпката, която бе извън правилата на затвора. Бе оставен в стаята за персонал по нареждане на баща си, който очакваше всеки момент.

Татко му влезе в стаята като хуна и затвори вратата с трясък, който накара русокосото момче да подскочи.

-Техьонг, какво си мислиш, че правиш? - Хьону каза на висок глас - Какво си позволяваш да правиш? 

Господин Ким бе на предела на нервите си и малко по малко губеше контрол над себе си.

-Отидох да видя Чонгкук, защото той не пожела да дойде на свижадане! 

-И мислиш, че ти е позволено да обикаляш из килиите и да го търсиш ли? - бащата викаше срещу сина си, който от друга страна седеше с вкаменена физиономия, не показвайки емоция на лицето си.

-Исках да разбера защо е отказал да се видим. Той никога не би отказал... - по-малкия Ким вдигна погледа си към другия, като го погледна осъдително - освен ако ти не си му казал нещо! - той се досети, изправяйки се, като сега бе на едно ниво с баща си - Ти имаш пръст в това, нали? - не спираше да повтаря - Ти си направил нещо, ти... ти и само ти! - сега бе ред на блондина да загуби контрол над себе си, своя глас и чувства.

-Да! Аз говорих с него да не се среща с теб повече! - гласът на Хьону ехтеше в малкото помещение - Не искам да имаш контакт с човек като него!

-Татко, не ме карай а съжалявам за това, което ще кажа и ще направя! - гласът на Техьонг вече трепереше, докато той плачеше, сочейки баща си с пръст - Не прави така, че ти самият да съжаляваш! 

-Много си малък, за да ми казваш какво да правя и още по-малко да ме заплашваш, ясно ли ти е?! - бащата говореше с гняв срещу сина си, а погледът на русокосото момче пронизваше възрастния - Научи се как да разговаряш с баща си! 

-Забранявам ти да се наричаш мой баща до момента, в който не осъзнаеш, че е време да ме приемеш такъв какъвто съм, да приемеш това кой обичам и какво правя с него! - това бяха последните думи на по-малкото момче, а след което излезе през вратата на стаята, оставяйки татко си сам.

-Техьонг, хей, Техьонг! Върни се веднага тук, Техьонг! - по-възрастния викаше, но сина му не отчиташе и дема от казаното. 

Бащата се хвана за главата и започна да обикаля из помещението в опит да окроти всичките си нерви. Но както винаги офисът пострада, като след това чистачите се наложи с часове да чистят бъркотията, която разгневения баща бе свършил в моментната си ярост за пореден път.

_____

trugvam si ot moreto:")
_____