Death Wish || taekook

一百十一

Техьонг бе отишъл на терапия при психоложката, защото отчаяно се нуждаеше да поговори с някого, а госпожа Ким винаги бе готова да го изслуша.

Той пристъпи в кабинета и, като бе посрещнат от топла и гостоприемна усмивка от страна на жената. Техьонг също и отвърна с мил жест, като се поклони. След което се настани на удобното и диванче.

-Как си, Техьонг? - тя го попита и загледа към русокото момче в очакване на неговия отговор. 

-Мисля, че напоследък се чувствам по-малко потиснат от обикновено. - отвърна и той и се опита да се усмихне.

-Радвам се да чуя това! На какво се дължи промяната, която чувстваш?

-Не смятам, че е голямо нещо, но миналата седмица баща ми ме заведе доброволно в затвора за свиждане с Чонгкук!

-Това е повод за радост! - тя се усмихна - Не е голямо нещо, но малко по малко вярвам, че той ще свикне с идеята за вас.

-Ще мине много време, като се има предвид колко бегло гледаше към мен и Чонгкук. - Техьонг погледна надолу, като отчаянието отново го обвзе.

-Техьонг, не виждам защо се притесняваш. Доколкото си спомням, в самото начало, той беше категоричен, че не желае да имаш никакъв контакт с Чонгкук, а миналата седмица на своя воля те е взел, за да се видиш с него. - жената отбеляза - И не забравяй, че за неща, които си струват, никога не бива да се отказваш! - тя го съветва.

-Може и да сте права! - Техьонг я погледна.

- Техьонг, сигурен ли си, че притеснението ти идва само заради баща ти? Има ли нещо друго, което не ми казваш?

-Всъщност... всъщност да!- русокосият си призна, а жената просто му кимна, по този начин подканвайки го да и каже какво държеше в себе си. - Когато отидохме в затвора, бяхме неприятно посрещнати от крясъци и навалица. Имаше доктори от стационара, които бутаха механично легло, а полицията и караулите тичаха към килия, в която имаше бой! Знаех, че не трябваше, но - Техьонг потрепна при спомена си - Но...но тръгнах след полицията. Шумът от една конкретна килия прикова вниманието ми, но бързо съжалих, че отидох. Там видях бащата на Чонгкук върху него да го бие и налага. Бях... бях свил пистолета на баща си и преди да се усетя вече го бях... бях насочил към баща... баща му. - Ким заекваше. Гласът на Техьонг трепереше докато той разказваше случката от преди няколко дни. Неприятното чувство на тревожност бе обхванала русото момче и той сякаш загуби ума и дума.

-Техьонг, дишай дълбоко! - психоложката се опита да го успокои, след като бе видяла състоянието му.

_____

някой да ми обясни защо се събудих толкова рано...
_____