Death Wish || taekook

十四

За пореден път Чонгкук тичаше пред униформените, борейки се за живота си. Изстрелите за щастие не го уцелваха, а се забиваха в околните сгради, чупеха прозорци или просто бяха похабени по земята.

Тичаше сякаш никога нямаше да се измори. Вярно беше, че го беше правил с години и бе свикнал, но бе изненадващо колко висок праг на силите си имаше, като се имаше и в предвид, че наскоро бе и прострелян в крака.

Преди да изчезне от погледа на полицията усети как последния изстрелян куршум от униформените се заби в рамото му.

Това бе неочаквано, но разбира се не остави ситуацията без отмъщения извади своя пистолет и започна да стреля към всички, които го преследваха и изби по-голямата част от тях безмилостно.

След като се скри зад един трафопост и вече бе в безопасност си отдъхна. Беше на косъм както всичките от последните му срещи с полицията. Беше загубил форма.

Преди им се измъкваше и избягваше куршумите им с лекота, а в последно време все успяваха да го контузят по един или друг начин.

Щом чу, че сирените се отдалечаваха той тръгна към бърлогата си, която за щастие не беше толкова далече колкото предния път, затова и не вървя много дълго.

Преди да отключи желязната врата на мазето си пое дъх и сам на себе си каза:

-Чонгкук, успокой страстите и не си го изкарвай на Техьонг. Той не е виновен за нищо от това, което ти се случва. - след това въздъхна и завъртя ключа в бравата, отключвайки вратата на скривалището си.

Забеляза фигурата на Техьонг, която се бе отпуснала спокойно на матрака. По-малкото момче спеше, но щом чу звукът на отварящата се врата се събуди веднага.

Изправи се и разтърка очите си като така избистри сънливия си поглед. Забеляза Чонгкук, който се бе хванал за рамото си, а от ръката му капеха капки кръв, които паднаха на пода, оцветявайки го във винено червен цвят.

Техьонг мигом се изправи в седнало положение и гледаше с големите си, още сънени, очи към охкащия Кук.

-Май пак си имал близка среща с полицията, а? - възкликнал русия.

-Позна! - отговори Чон, събличайки дрехата, оцапана с кръв с лекота.

Голото му тяло се освети от леката светлина идваща от жалкото подобие на лампа в помещението.

Техьонг за миг се захласна по добре оформеното тяло на Чонгкук. Не можеше да отрече, че поне за секунда искаше да се докосне до плочките и оформилите се гърди над тях.

Обаче кръвта стичаща се от раната на гърба му извади Техьонг от сладките му перверзни мечти. Той се опомни и премина няколко пъти, връщайки се бързо в реалния свят.

-Чонгкук, позволи ми този път да ти помогна!

_____

veche shte update-vam i chetvurtacite

yu huuuuuu

_____

§§§