Death Wish || taekook

一百二十六

-Техьонг! - викна Чонгкук и бащата, стичайки се към него.

-Синчето ми! Какво направих?! - Хьону хвърли пистолета на страна, хващайки лицето на сина си.

Чонгкук премести тялото на Техьонг върху своето, като галеше косата му, стенейки силно името му.

-Техьонг, любов моя! Събуди се! - викаше чернокосия - Аз тярбваше да съм на товето място сега. Аз! 

Чонгкук се наведе и постави целувка върху още топлите устни на Ким. Не искаше да си отива така, не искаше брюнета да издъхва в ръцете му. Намджун бързо извади мобилния си, набирайки приятеля си - Джин.

-Джини! - той каза с притеснен глас, а момчето от другата страна на слушалката веднага разбра, че нещо не беше наред - Ти... ти...

-Аз какво... Намджуне говори! 

-Ти трябва да дойдеш! Техьонг е прострелян...

До минути Джин вече бе дошъл и преглеждаше брюнета. Изражението на доктора бързо се менеше, а това объркваше Чонгкук и бащата на Техьонг.

-Как е той? - пита бащата.

-Кажете, че той е добре! - помоли се Чонгкук.

-Пулсът му е много слаб. Трябва незабавно да бъде откаран в болница, в която да му се влее кръв или в противен случай има опастност да го загу...

-Не! - викна Кук и хвана Техьонг на ръце - Не можеш да ме научиш да чувствам и след това да си тръгнеш от живота ми, Ким Техьонг! - Чон го прегърна и продължи да отронва сълзи на рамото му.

Линейката, за която Юнги се бе погрижил, пристигна до секунди, където бързо качиха Техьонг и му включиха система за командно дишане.

В линейката заедно с брюнета се качиха Хьону и Чонгкук. Двамата мъже се молеха за най-доброто за техния син и партньор. Не спираха да питат докторите за състоянието му, но медиците не можеха да им дадат категоричен отговор, предвид това, че дори те не можеха да определят дали момчето имаше шанс да живее.

Джин и Намджун, заедно с Юнги и Джимин се качиха в колата на младия лекар, която караше плътно зад линейката, където бяха останалите трима.

-Как стана това? - Джин попита, неотделяйки поглед от пътя.

-Чонгкук и бащата на Техьонг имат обтегнати отношения.

-Това момче не спира да се забърква в проблеми! - отвърна отегчено Сокджин.

-В случая вината не е негова! Той просто иска да бъде с Техьонг, но онова старче не позволява на сина си да има нещо общо със затворник! - обясни Джимин.

-Не всички затворници са лоши хора! - Джин започна - Намджун също беше в затвора, но след като имах честта да го опозная и след три годишна връзка, мога да кажа само хубави неща за него.

-Де всички да мислеха като теб, Джини! - погали приятеля си по косата, а доктора отвърна с топла усмивка, правейки левия завой към входа на болницата.

-Нека слизаме! - каза лекаря след като бе паркирал колата си.