二十二

729 70 11
                                        

+BONUS CHAPTER

-Ти стой тук! - Чонгкук заповяда на Мин.

Чернокосия влезе в другото помещение само, за да завари Техьонг, който лежеше и безпомощно стенеше за помощ.

-Чонгкук, не си отивай! - викаше Те -Не ме оставяй, Чонгкук! - накрая извика в своя сън Техьонг.

Чонгкук от своя страна веднага го взе в ръцете си и започна да го успокоява като викаше името му и пръстите му бяха потънали в тъмнорусите му коси.

-Техьонг, събуди се, Техьонг, Те! - не спираше да повтаря тъмнокосия като се опитваше да събуди другото момче от сякаш непробудния сън, в който бе изпаднал.

Сълзите се стичаха по бузите на Техьонг и цялото му лице беше почервеняло и набръчкало.

-Техьонг, сънуваш! Това не е истина, само сън е!

-Чонгкук, неее! - извика Техьонг и след това се отпусна в ръцете на чернокосия, а миг след това отвори насълзените си и подути очи, които се забиваха право в тези на Чон, които го пробиваха с притеснение и бяха изпълнени със страх.

-Чонгкук, ти си добре?! - Техьонг се учуди и го прегърна, обвивайки ръцете си около врата му и започна да плаче на рамото му.

-Те? Защо да не бъда добре? - Чонгкук го попита в недоумление.

-Ти... ти - Ким не можа да продължи, защото се задави в плача си и отново избухна в непотушим рев.

-Спокойно, Те! Първо се успокой и след това ще говорим! - Чонгкук го пое в прегръдките си и ръката му потупваше гърба му.

Юнги не се стърпя, защото звуците, които чуваше събуждаха любопитството му. И малко по малко това го изяждаше отвътре.

Затова се приближи към вратата, която беше единствената пречка, която го делеше от така интересната за него гледка. Натисна леко дръжката на вратата, опитвайки се да бъде възможно най-тих, за да не прекъсне случващото се.

В момента, в който открехна леко вратата съзря как Чонгкук прегръщаше въпросното момче с име Техьонг, опитвайки се да го успокои.

-Няма, Те, няма! Всичко беше просто сън и той свърши! Не се притеснявай аз съм тук! - товя сякаш успокои русия и той охлади страстите.

Техьонг се отдели от Кук, но в същия миг отново потъна в милувките му. Доближи се до него и сля нежно устните им сякаш това беше единствения начин да повярва в думите на Чон.

Отчаяно устните им се движеха едни срещу други и за пореден път те доказваха силната си връзка, която имаха един към друг.

Ченето на Мин отдавна беше паднало до земята и той гледаше смаян от това, което виждаха очите му. Не можеше да повярва на гледката. Това Чонгкук ли беше или му се привиждаше?

Близалката му се изхлузи от широко отворената му уста и падна на земята и със звука си, привличайки вниманието на другите две момчета, вадейки ги от транса на целувката им.

-Чонгкук, кой е този?

_____

zdraveite dragi chitateli

tova e bonus glava koyato e moyat podaruk za vas i s neq iskam da vi pojelaya vesela koleda i nova godina

obicham vi

cun

_____

Death Wish || taekookWhere stories live. Discover now