Death Wish || taekook

五十二

Днес беше денят, в който Чонгкук щеше да предаде себе си. Беше повече от сигурен, че това беше най-правилното, което можеше да направи, но всеки пък, в който погледнеше към изпълнения с тъга поглед на Техьонг се разубеждаваше, не бе взел правилното решение.

-Е, братле! - Юнги тръгна да прегръща Чонгкук - Не вярвах, че някога ще те срещна пак и отново ще бъдем екип и сега, когато това се случи не мога да повярвам, че ще те изгубя! - Юнги говореше сякаш се опитваше да разубеди Чон, но той бе непоклатим.

След не толкова протяжните си речи, Мин се отдели от Кук, гледайки в очите му, очаквайки да види, че е размислил, но Чонгкук сведе главата си, поклащайки я.

Чонгкук се обърна към Техьонг и дръпна ръката му, повеждайки го към стаята им, където взе черната кутия и каза:

-Техьонги, поверявам тази кутия на теб! Ти си единствения, който я заслужава! Искам да я пазиш като очите си и да не я даваш на никого за нищо света! - Кук подаде най-ценната си вещ, а Ким я пое с думите:

-Имаш моята дума!

Кук отново хвана ръката на Техьонг и двамата излязоха от имението. Чон изкара мотора си от гаража и подаде едната каска на Техьонг, а другата закопча на себе си.

Русокосия се настани зад Кук, който не почака повече и секунда и запали двигателя, потегляйки към най-близкото районно управление.

Ким обви ръцете си около кръста му, облягайки главата си на гърба му. Осъзнаваше, че това можеха да бъдат последните му мигове с Чонгкук. Русия отлично знаеше, че имаше вероятност да го заключат до живот в килията, заради злодеянията, които бе извършил, но не желаеше да приеме този така болезнен факт.

Страхуваше се от грозната мисъл, че Чонгкук можеше да му бъде отнет по-най-неприятния начин. Чувстваше се безпомощен, защото нямаше сила над закона, за да оневини Кук. Но надеждата на неговата кутия все още я имаше, там на дъното и той разчиташе на нея.

Чонгкук също го безпокояха хиляди мисли в този момент. Знаеше, че можеше никога повече да не зърне очите на блондина, в които малко по малко бе запалил пламъка на любов. Можеше никога повече да не чуе гласът му, който галеше ушите ми със сладкия си тембър. Можеше никога повече да не усети неговите ласки, които както нищо друго успокояваха звяра в него. Можеше никога повече да не вкуси розово-червените му устни със своите, които горяха само и единствено за него. Можеше повече никога да не се докосне до неговото сърце и да усети успокоението, което винаги бе търсел. Можеше...

Пристигнаха. Бяха на няколко пресечки от районното, когато Кук паркира мотора си и свали каската. За миг остана безмълвен, зареял поглед в празното пространство, мислейки си.

Инстинктивно се обърна към Техьонг, който се изплаши заради неочакваното действие. Свали каската му и загледа в очите му.

-Техьонги..., аз... аз много съжалявам! Съжалявам, затова че ти дадох надежда, че събудих чувства у теб, а сега... сега... - от окото на Кук падна една сълза, която бавно се стече надолу, намирайки своя път. - Само недей да забравяш, че аз никога няма да се откажа от теб, сърцето ми ще продължи да бие само и единствено за твоето и ничие друго. - Чонгкук говореше, а Техьонг отдавна се бе отдал на емоциите си, пускайки ги навън. - Обичам те, Ким Техьонг!

_____

sujalqvam che vchera ne mojah da pusna glavata

no imah tvurde mnogo rabota pokrai online obuchenieto

obicham vi

celuvki

_____