一百三十三

453 58 18
                                        

Беше рано на другата сутрин и всички освен Техьонг и Чонгкук бяха будни. Майката усърдно приготвяше закуска, а децата и подруждаха масата и и помагаха.

-Хьону, иди да събудиш момчетата! - тя се обърна към мъжа си.

-Майко, нека по-добре отида аз! - Ънджин каза притеснено, защото не желаеше скандали още от сутринта.

-Не, Ънджин! - майката спря дъщеря си - Баща ти ще отиде. Хайде, Хьону!

Господин Ким се изправи и закрачи към стаята на сина си и открехна леко вратата. Очите му срещнаха изненадващата картина на Техьонг, който бе прегърнат от чернокосия. Брюнетът се беше сгушил в Чонгкук, като Кук бе обвил ръка около него, предпазнически.

Хьону седна на леглото, като продължаваше да гледа към спокойно спящите момчета. Несъзнателна усмивка се появи на лицето му, докато наблюдаваше любовта им.

-Момчета, време е да ставате! - каза той, пробуждайки първо Чонгкук - Чакаме ви за закуска.

-Добро утро, господин Ким! - Кук го поздрави, а възрастният кимна - Ще дойдем след малко! - Чон каза и се зае да събужда момчето в прегръдките си със сладки целувки по лицето му.

Не мина много след като влюбените се събудиха и свършиха своята сутрешна рутина. Настаниха се на масата и започнаха да се хранят спокойно.

-Деца! - майката привлече вниманието на всички - Баща ви иска да ви съобщи нещо важно! - тя се обърна към съпруга си, усмихвайки се, докато останалите гледаха неразбираемо към мъжа на къщата.

-Така е! Искам да ви споделя нещо! - той се обърна специално към Техьонг и Чонгкук - Вчера разговарях с майка ти, Те, и осъзнах, че през цялото време не съм бил прав за това да те отделям от твоя любим! Осъзнах, че не съм аз този, когото да решава вместо теб и вярвам, че изборът е напълно твой! - макар да бе трудно за господин Ким да каже всичко това, той преглътна своето его и го направи. 

-Наистина ли, татко? - Техьонг гледаше в недоумение, не можейки да повярва на чутото. 

-Да, Те! Твоето щастие е на първо място за мен! 

Брюнетът се изправи и заобиколи масата, отивайки да прегърне своя баща. Беше повече от щастлив сега, когато разбра, че баща му най-накрая бе осъзнал грешката си и бе променил своето мнение. Безкрайно се радваше, че вече имаше и неговото позволение и свобода.

-Много ти благодаря, татко! Благодаря ти, че най-после ми позволяваш да бъда с Чонгкук.

След като по-младия Ким пусна баща си, Хьону срещна погледа си с този на Кук.

-Благодаря Ви! - устните на чернокосото момче се извиха в усмивка.

-Ела тук! - бащата протегна ръцете си, подтиквайки Чон да го прегърне.

Чонгкук дори не се и замисли и прегърна бащата на своя приятел. Господин Ким се почувства странно за момент, но след това се отпусна и потупа гърба на чернокосото момче.

-Грижи се за сина ми и го обичай винаги, за да няма дразги между нас! - посъветва го Ким, а след това се отделиха.

-Имате моята дума, господин Ким! Няма да дам и косъм да падне от главата на Техьонг и винаги ще бъда до него! - Чон се приближи до брюнета и обви едната си ръка около кръста му.

Идведнъж телефонът на полицая звънна.

-Ким Хьону, кажете! - каза мъжът, вдигайки.

"Господин Ким, имате ли информация за Чон Чонгкук" - попита човека от отсрещната линия.

_____

хм, какво ли може да бъде?

_____

Death Wish || taekookWhere stories live. Discover now