Death Wish || taekook

一百二十三

Днес бе щастлив ден за Чонгкук, но той не бе ни най-малко щастлив. На лицето му бе изписана тъгата, която бе заседнала между гърдите му още от преди 7 години.

От деня, в който бе прочел писмото на Техьонг, той се бе отказал от всичко, от самия себе си и проклетия си живот, който живееше. След поредната загуба в живота си, която се оказа решаваща за него, той не сеусмихна отново. Тотално се бе вглабил в мисълта, че Техьонг не бе част от живота му, а какъв щеше да бъде живота му без едната единствена светлинка в него. 

Той беше нищо и така се чувстваше. Всякаква надежда се бе изгубила в онзи мрачен ден, в който света му се срути из основи.

Сега той крачеше из коридорите на затвора, като се молеше цялата тази агония да приключи за него. Караулите го заведоха в склад, където съхраняваха вещите на затворниците за периода от време, който излежаваха присъдата си. Нещата му не бяха много, а само чифт обувки, едни дънки, една тениска и връхна дреха. Чонгкук се преоблече и връчи затворническите друхи на санитаря.

-Честито! - каза мъжът, отговарящ за почистването, пожелавайки на Кук по-добър живот от тук нататък, но чернокосия дори не го чу.

Чон бе прекалено замислен за живота си занапред. Не знаеше как щеше да продължи или въобще дори щеше. Отново закрачи по до болка познатите му коридори, напът към изхода и готов да си тръгне от затвора.

Всъщност за Чонгкук бе без значение дали щеше да бъде зад решетките или на свобода след като свободата,3 която Техьонг му даваше вече я нямаше.

Той напусна затвора, а пред входа го чакаха неговите приятели - Намджун, Юнги и Джимин, които бяха напуснали килиите си преди няколко години. Те се зарадваха като го видяха и се хвърлиха в прегръдките му още щом очите им го зърнаха.

-Братле, вече си на свобода! - викна радостно Джун, но от отсрещната страна срещна само изморен поглед, съпътстван с леко кимане - Какво?! Не се ли радваш? Вече я няма тясната килия, няма го общественополезния труд...

-Моля те замълчи, Джун! - Чонгкук му каза и започна да върви напред унило, все още свел глава.

Останалите момчета бяха много объркани от поведението на другия, но добре знаеха причината за това и му съчувстваха. Все пак му бяха приятели.

-Чонгкуки! - чу се глас.

Вътрешна сила подтикна Кук да вдигне погледа си. Очите му срещнаха кафевокосо момче с барета и тъмни очила. Момчето бе облечено сравнително тънко за хладното декемврийско време. Бе само в отпуснати черни панталони и тънка риза, придружени с дълго черно палто.

Брюнета свали очилата си, откривайки насълзените си очи на показ. Чонгкук едва не ахна щом срещна дълбоките и така принадлежащите му очи с цвят на отлежало уиски.

-Техьонг?