Death Wish || taekook

一百十二

-Техьонг, дишай дълбоко! - психоложката се опита да го успокои, след като бе видяла състоянието му.

Техьонг си пое няколко големи глътки въздух и издиша бавно като така се надяваше да се смири, но това така и не се случваше. Дори напротив - сърцето му забиваше все по-силно, а при мисълта за онзи ден в очите му се сформираха сълзи.

Защо му се случваше това, той самият не разбираше. Чувството бе подсъзнателно, затова и беше трудно за него да разпознае какво бе предизвикало тревожността му. 

Психоложката му подаде чаша с вода, заедно с пакет кърпички, като не спираше да повтаря на русокосото момче да диша равномерно. Тя виждаше, че момчето срещу нея преживява нещо, от което се страхува, но бе наясно и с това, че Техьонг бе повече от объркан. 

Мина време преди Техьонг да бе успял да се успокои, когато жената го попита:

-Вече по-добре ли си?

-Мисля... мисля, че да! - отвърна Ким, стискайки кърпичката в ръцете си.

-Можеш ли да споделиш какво те накара да се почувстваш така?

-Аз не знам... наистина не знам. - отвърна той, а психоложката кимна насреща му, премисляйки за момент различно тактика, с която да открие разковничето на ситуацията.

-Техьонг! - жената привлече вниманието му и момчето вдигна погледа си, който до преди секунди бе забит в земята - Можеш ли да ми разкажеш малко по-подробно относно случилото се в затвора? Как се стигна до боя? Кой е виновен за него? Какво те подтикна да вдигнеш пистолета срещу някого? Как се почувства в този момент? - госпожа Ким попита и зачака отговора му.

-В онзи момент бях не по-малко объркан, отколкото съм сега. В мен бушуваха хиляди емоции и аз не можех да ги контролирам. Бях готов да стрелям ако бащата на Чонгкук не го бе пуснал. Съзнанието ми бе замъглено от разкървавеното лице на Чонгкук и бях воден от желанието ми да го избавя от ситуацията. - Техьонг говореше - Знаех, че не бе правилно да върша работата на полицията  но в този момент се почувствах така сякаш аз съм единствения, който можеше да го спаси!

Психоложката кимаше от време на време, като записваше в своя тефтер това, което и трябваше.

-След цялата суматоха аз и Кук имахме възможността да се видим и той се извини за това, че ме е накарал да се застъпя за него по този начин. Обясни ми, че вината за сбиването му д баща му е била изцяло негова, защото не е могъл просто да остави полицията да си свърши работата. - Техьонг си пое въздух, след което бе готов да продължи - Но аз не намирам постъпката му за грешна. Баща му е наръгал най-добрият му приятел и човека, който единствен бе до него, когато пристъпи в килията-Намджун. Разбира се, че инстинктивно всеки би постъпил като него, защитавайки приятеля си. Не го видя за действията му, защото аз бих постъпил по абсолютно същия начин. - с това Техьонг завърши, давайки възможност на психолога да изкаже своята гледна точка.

-Техьонг..., от това което чувам мога да направя извод, че си действал сляпо в онзи момент. Не си мислел за последствията, а само и единствено за това Чонгкук да бъде добре. - русокосото момче кимна насреща и - Бих искала да те поканя да погледнеш нещата от друга перспектива! - Техьонг повдигна едната си вежда в очакване - Смяташ ли, че това, което си направил е било повлияно от действията на Чонгкук, които непрекъснато си наблюдавал за онзи кратък период от време, прекаран изолирано от другите?

И тогава Техьонг си спомни...

_____

дали до края на историята ще мога да ги направя 40К?
_____